Московските преговори пораждат надежди за прекратяване на огъня в конфликта около Нагорни Карабах

0
183
Войната срещу картелите в Мексико
Снимка: Wikimedia Commons

Азерските и етническите арменски сили водиха нови сблъсъци в петък, докато плановете за провеждане на преговори в Москва породиха надежди за прекратяване на най-смъртоносните битки в Южен Кавказ за повече от 25 години, пише агенция „Ройтерс”.

Очакваше се арменският и азербайджанският външен министър да присъстват на преговорите в руската столица по-късно в петък – ден, след като Франция, Русия и САЩ стартираха съгласувано мирно движение на среща в Женева. След като разговаря с арменските и азербайджанските лидери, кабинетът на френския президент Еманюел Макрон, заяви:

“Скоро се придвижваме към примирие, дори ситуацията да е все още крехка.”

Арменското правителство заяви, че преговорите в петък ще бъдат фокусирани изключително върху прекратяването на военните действия и хуманитарните въпроси, които то определя като размяна на тела и военнопленници. Ако външните министри на воюващите страни се срещнат, това ще бъде първият пряк контакт, осъществен между Армения и Азербайджан, откакто започнаха нови боеве в десетилетия конфликт на бившите съветски републики на 27 септември.

Повече от 400 души са убити в боевете в и около Нагорни Карабах – планински анклав, който по международно право принадлежи на Азербайджан, но е населен и управляван от етнически арменци.

Боевете породиха опасения, че Турция, съюзник на Азербайджан, и Русия, която има пакт за отбрана с Армения, ще бъдат въвлечени в конфликта. Той също така повиши загрижеността относно сигурността на нефтопроводите и газопроводите в Азербайджан, които пренасят природен газ и нефт в Европа.

Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че през нощта е имало ожесточени сблъсъци с етнически арменски сили по линията на контакт, която разделя двете страни. Степанакерт, градът, който етническите арменци в Нагорни Карабах смятат за столица на независима държава, е бил обстрелван, съобщи министерството на отбраната на анклава.

Призиви за временно примирие

Боевете продължават въпреки преговорите в Женева в четвъртък, подробности за които не са съобщени. Външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов се съгласи да присъства на преговорите в Женева с френски, американски и руски пратеници. Арменският външен министър Зохраб Мнацаканян не взе участие, но се очаква да се срещне с представители на трите сили в Москва в понеделник.

Вашингтон, Париж и Москва ръководят посредничеството за Нагорни Карабах в продължение на почти три десетилетия като съпредседатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Минската група на Европа. Прекратяването на огъня е било нарушавано многократно от края на войната през 1991-1994 г., при която загинаха около 30 000 души.

Азербайджан заяви в четвъртък, че 31 азербайджански цивилни са убити и 164 ранени от 27 септември. Той не разкрива информация за военни жертви. Нагорни Карабах съобщи в петък, че от 27 септември са убити 376 от неговия военен персонал и 22 цивилни.

Основното искане на президента на Азербайджан Илхам Алиев за прекратяване на огъня е Армения да определи график за изтегляне от Нагорни Карабах и околните азерски територии. 

Армения отхвърли оттегляне от територия, която счита за своя историческа родина. Той също така обвини Турция във военно участие в конфликта и изпращане на наемници – твърдения, отречени от Анкара. 

В знак на тревога в региона, ръководителят на военен съюз от шест държави, воден от Русия и включващ Армения, предупреди в четвъртък, че групата може да се намеси, ако арменският суверенитет бъде застрашен.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments