Мониторинговата група на ЕК пита „Разследва ли Гешев Борисов?“ и 28 други неща

0
262
Европейска комисия
Европейска комисия. Снимка: Pixabay

Наскоро в испанските медии се появи информация за настоящо разследване, предполагащо връзка между министър-председателя Борисов и схема за пране на пари в Барселона. Работи ли Прокуратурата на Република България по това дело, имайки предвид, че се е получил сигнал за него чак през 2019 г.? Ако да, на какъв етап е разследването?

Това е един от многото въпроси, които мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на Европейската комисия, отправя към главния прокурор Иван Гешев и зам.-главния прокурор. Друг техен въпрос, отново свързан с премиера Борисов, гласи следното:

Преди няколко месеца в пресата се публикуваха няколко аудиозаписа. Измежду много други неща, които се представяха в тях, в определен момент глас, който звучи като да е на премиера Борисов, заплашва да изгори водещ политик от опозицията (Елена Йончева), понастоящем евродепутат. Има ли някакво разследване или предварителна проверка в това отношение? Ако да, на какъв етап?

Това са едва два от 29-те въпроса, които Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права отправи към българските институции. Те са били формулирани след закритото заседание по темата на 28 август, за което ви бяхме съобщили от Искра.бг

Въпросите им са отправени към различни лица и институци, сред които вицепремиера, зам.-министъра на правосъдието, главния прокурор, зам.-главния прокурор и други.

Първите пет въпроса, свързани със свободата на словото, промените в Конституцията и корупцията са били отправени към вицепремиера и са следните:

1) Как бихте оценили антикорупционните реформи в България след октомври 2019 г.? Какви конкретни действия са предприети от правителството в това отношение? В допълнение – по отношение на реформата на съдебната система – как правителството ще отрази препоръките на Венецианската комисия, в частност – относно функциите на главния прокурор?

2) Върховенството на закона се отнася не само до въпросите относно антикорупцията и съдебната власт, но също така за свободата на медиите. Но ситуацията по отношение на свободата на медиите в България е много тревожна. През април тази година Съветът на Европа публикува своя годишен доклад за свобода на медиите, която гласи следното за България:

България е видяла влошаване на работната среда за журналистите, поради поляризиращия характер на обществения дебат, открита враждебност на избрани политици и продължителни атаки срещу независими медии чрез административен и съдебен тормоз, както и физически заплахи. Собствеността върху медиите е непрозрачна и характеризираща се с превземането на медийния пазар от олигарси, използващи своята медийна власт, за да упражняват политическо влияние и да атакуват и очернят съперници и критици. Основният дял от разпространяваните вестници в страната е под контрола на един конгломерат, собственост на политик. Независими журналисти и медии редовно са обект на сплашване лично и онлайн.

Бихте ли могли да коментирате този въпрос, като се обърне специално внимание на констатациите относно единния конгломерат, собственост на политик. Как това се отразява на свободата на медиите и какви действия предвижда правителственият план за справяне със ситуацията?

3) Премиерът Борисов обяви промени в Конституцията преди няколко седмици. По време на четирите дни между съобщението на премиера, че ще има нова конституция, и представянето на самия проект, какви обществени консултации сте провели, ако е имало такива? Има ли оценка на влиянието на предложените промени?

4) В новия проект на конституция предлагате законодателна инициатива да бъде дадена на съдебната власт. В повечето държави-членки съдебната власт прилага закона и не го създава. Това е част от разделението на властите. Какво налага тази реформа и какви проблеми се опитвате да решите с нея?

5) В новия проект на конституция предлагате значителни ограничения на правомощията на Президента на републиката, особено когато става въпрос за назначения в съдебната власт. Ролята на президента в този процес никога не е била предмет на препоръки или анализи съгласно оценките на съдебната власт на Комисията в рамките на CVM и препоръките на Венецианската комисия. Каква беше целта да се предложат промени в ролята му?

Следващите въпроси са отправени към заместник министър-председателя и заместник-министъра на правосъдието и се отнасят за свободата на словото, отчетността на главния прокурор, конституционните реформи и инвестиционната схема за получаване на българско гражданство. Въпросите им са следните:

6) Докато българското правителство се е консултирало с Венецианската комисия предишни пъти, това не се е случвало при последните реформи, по-конкретно – при наскоро обявените конституционни реформи. Ще поиска ли българското правителство Венецианската комисия да издаде становище по този въпрос?

7) Случаят „Колеви срещу България“ датира от 2009 г. Както се посочи от Венецианската комисия и от GRECO са се предприели някои реформи за прилагане на решението от делото, но оставали значителни пропуски в отчетността на главния прокурор. Кога правителството ще изпълни изцяло и безрезервно отсъденото при случая „Колеви“ и препоръките и становищата на Венецианската комисия и GRECO? Ще се ангажира ли българското правителство да поиска ново становище на Венецианската комисия относно предложенията за реформи по отношение на главния прокурор?

8) Смята ли българското правителство, че въвеждането на голяма конституционна реформа и свикването на Велико Народно събрание само месеци преди изборите позволява внимателен, прозрачен, приобщаващ и демократичен процес?

9) Съществуват сериозни притеснения относно концентрацията на медийната собственост, както е посочено в Media Pluralism Monitor 2020. България е на 111-то място по свобода на медиите. Освен това отделни журналисти съобщават за заплахи и сплашвания. Какво ще направи правителството, за да увеличи прозрачността на собствеността, да насърчи плурализма на медийна собственост и да гарантира безопасността на журналистите?

10) Каква е настоящата правна и практическа уредба относно инвестиционната схема за получаване на българското гражданство? Какви са бил последните промени по въпроса и как са се изпълнили след обявяването им? Готова ли е България да подкрепи позицията на ЕП, че всички държавите-членки трябва да премахнат подобни схеми или поне да имат желание да подкрепят действията на ЕС за регулирането на това?

Единствено към зам.-министъра на правосъдието се обръщат с още 6 въпроса. Те са свързани с правата на сезонните работници, ксенофобския език на някои политици, защитата на имотната собственост, свободата на Джок Полфрийман и контрола на мениджърските компании.

11) Според доклада на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) се появяват доклади в няколко страни за политици, използващи расистки и ксенофобски език. Amnesty International отбеляза, че въвеждането на карантинни мерки в ромските квартали в България и Словакия е придружено от „все по-враждебна анти-ромска реторика, често подклаждана от политиците“. Каква е позицията на българското правителство по отношение на тези констатации? Как е положението в ромските квартали в момента?

12) Конституционният съд на България прие жалба срещу закон, даващ достъп на полицията до данни за местоположението на идентифицирани лица за проследяване на хората в карантина. Какво е последното решение по темата?

13) Върховният касационен съд на България отхвърли жалбата на правителството срещу освобождаването на Джок Полфрийман, като се обясняваше, че „искането за възобновяване на делото е процедурно недопустимо и всички производства трябва да бъдат прекратени“. И все пак този австралийски гражданин продължава да не може да напуска страната, съгласно заповед на Министерството на вътрешните работи. Бихте ли обяснили защо Съдът бива игнориран и, ако няма производство срещу това лице, каква е причината за продължаващото му задържане в страната?

14) Голям брой чуждестранни собственици на имоти в България са потърсили защита по Закона за управление на етажната собственост, с който се изключвало заплащането на мениджърски такси, ако се пребивава под 30 дни годишно в собствеността. Защитата на много от хората, базирайки се на този закон, обаче не е била успешна в местните съдилища. Спекулира се за тясна връзка между съдебната власт и разработчиците на имоти, която води до загуба на дела в по-долните съдилища и нуждата от обжалване, водеща до значителни времеви и финансови разходи, пред по-горните съдилища. Наясно ли сте с това и имате ли планове да се справите с проблема?

15) Има ли планове да се регулира работата на управляващите дружества и по-специално фрапиращите такси, които те поставяли по свое усмотрение, без изисквания за правилно одитирани сметки или за гаранции, че финансовите изисквания са свързани с предоставянето на услуги?

16) По отношение на набирането на сезонни работници от България чрез агенции, предимно селскостопански работници в цяла Европа: Знаете ли броят на тези агенции? Има ли опасения, че правата на тези работници са нарушени от налагането на разходи и такси, свързани с тяхното взимане на работа? В момента разследва ли се някоя от тези агенции?

Пет от въпросите, сред които двата, с които ви запознахме в началото, са зададени към главния прокурор и зам.-главния прокурор. Отнасят се за разследвания свързани с премиера Борисов, публикуването на записи и снимки от самата прокуратура, борбата с корупцията и други.

17) Във връзка с предложения, направени по време на изслушването относно недостатъци в борбата срещу корупция, би било подходящо да се даде допълнителна информация от главния прокурор и неговата заместничка г-жа Филипова. Какви конкретни мерки е взела прокуратурата в битката срещу корупцията? Разследвани ли са и обвиняват ли се политици и от кои политически партии произхождат те предимно? Имали хора хем от управляващите политически партии хем от опозицията?

18) Наскоро в испанските медии се появи информация за настоящо разследване, предполагащо връзка между министър-председателя Борисов и схема за пране на пари в Барселона. Работи ли Прокуратурата на Република България по това дело, имайки предвид, че се е получил сигнал по този случай чак през 2019 г.? Ако да, на какъв етап е разследването?

19) Преди няколко месеца в пресата се публикуваха няколко аудиозаписа. Измежду много други неща, които се представяха в тях, в определен момент глас, който звучи като да е на премиера Борисов, заплашва да изгори водещ политик от опозицията, понастоящем евродепутат. Има ли някакво разследване или предварителна проверка в това отношение? Ако да, на какъв етап?

20) Българските граждани станаха свидетели на различни аудиозаписи и снимки, публикувани в медиите, но не всички от тези записи и снимки бяха анонимни. Някои преписи и записи бяха изпратени официално от прокуратурата – някои от тях по време на водещи се дела, а други дори преди да е започнато дело. Как оценявате тази практика?

21) След заседанието на DRFMG, главният прокурор на България публикува на официалната начална страница информация, че срещата е организирана по предложение на главния прокурор на България. Всъщност DRFMG взе решението за провеждане на това заседание и покани генералния прокурор, който изпрати свой заместник. Желаете ли да коригирате тази невярна информация?

До заместник-министъра на правосъдието и заместник-главния прокурор:

22) Както е посочено в последния доклад за CVM и докладите на GRECO, структурите за борба с корупцията са се засилили, но солидни разследвания, водещи до резултати, включително присъди за извършители, все още липсват. Как българското правителство и прокуратурата гарантират, че реформите са официално приложени и водят до реални резултати по отношение на борбата с корупцията?

До заместник-министъра на правосъдието и Комисията за защита срещу дискриминацията въпросите са два – свързани със защитата на малцинствените групи и жените:

23) Как ще се гарантира българското правителство и Комисията за защита срещу дискриминацията пълната защита на всички малцинства? Това включва роми, ЛГБТ хора, както и етнически и езикови малцинства в България. Имаме доклади за произволни карантини и мерки за блокиране, насочени конкретно към ромите, широко разпространена омразна реч срещу ромите и ЛГБТ хората, както и опити за възпрепятстване на работа на напр. НПО, работещо с македоно-българското малцинство (отписване на НПО). Конкретно на Комисията за защита срещу дискриминация: кои разследвания е извършила през последната година по тези случаи и какви решения са се достигнали в тези случаи?

24) По отношение на правата на жените, как българското правителство и Комисията за защита срещу дискриминация осигурява пълната им защита? Как отговаря на критиките, че настоящата правна и политическа рамка не гарантира ефективна защита срещу насилието над жени? Според EIGE България има едни от най-ниските нива на докладвано домашно насилие. Как ще се обърне внимание на това? Защо няма българското правителство да се противопостави на невярно представяне на Истанбулската конвенция, а по-скоро работи за защита на жените чрез ратифициране на Конвенцията?

Последните си пет въпроса комисията по мониторинг отправя като цяло към българското правителство. Те са свързани с конституционната реформа, реформите в работата на прокуратурата, препоръките на GRECO, закона за НПО-тата и ситуацията с ромите.

25) Сред основните искания на скорошната протестна вълна, е провеждането на нови честни избори, които да бъдат организирани от временно правителство, и да бъдат последвани от съществени реформи в правната система. И все пак критиците казват, че правителството се опитва да заобиколи тези искания, като предложи свикването на Велико Народно събрание и обсъждането на вече подготвен нов проект за конституция – изготвен по нейните условия – който вече бе широко критикувани не само за това, че не успява да отговори на повечето въпроси, които подкопават върховенството на закона в България, но също така и заради създаването на нови заплахи, включително по-нататъшно укрепване на правомощията на главния прокурор.

Какви гаранции може да даде българското правителство, че ще се спазват най-високите стандарти на прозрачност и ще се извърши най-голямата възможна обществена консултация?

26) Измина повече от десетилетие от делото Колеви, в което Европейският съд по права на човека явно изиска от България да промени законодателството относно прокуратурата и главния прокурор. Оттогава Венецианската комисия също призова България няколко пъти да го направи.

Без наистина независима прокуратура борбата с корупцията не може да бъде ефективна. В система, в която върховенството на закона е подкопано, не може да се отговори на политици на високи нива, злоупотребяващи с властта си. Може ли българското правителство да предостави информация за това как и кога възнамерява да спази решението на ЕСПЧ като изискване за осигуряване на правилното функциониране на върховенството на закона?

27) По време на видеоконференцията миналата седмица бе споменато, че България е изпълнила голяма част от препоръките на GRECO през последните години. Може ли тогава правителството да обясни защо България е в стагнация в индекса за възприятие на корупцията, като постоянно се класира на последно място сред държавите-членки на ЕС?

28) Един от младите коалиционни партньори на българското правителство наскоро връчи проектозакон, който би задължил НПО-тата да докладват в рамките на 7 дни дарения надвишаващи приблизително 500 евро, което са получили от чужбина. Личната отговорност на членовете на управителните органи на НПО-тата също е засегната. Подобен закон, приет в Унгария, беше наскоро отменен от Европейския съд като дискриминиращ и нарушаващ свободното движение на капитали и като ограничаващ свободата на сдружаване.

Може ли правителството да потвърди, че този законопроект, който има сплашващ ефект върху НПО-тата и смразяващ ефект върху критичните гласове, няма да получи подкрепа от всички коалиционни партии?

29) При извънредни мерки за ограничаване на COVID-19 българските власти са поставяли ромските селища под задължителни карантини, наложена от полицията и военните с аргумента, че такива мерки са необходими за защита на обществено здраве и безопасност. Въвеждането на тези мерки е придружено от все по-враждебна анти-ромска реторика, която често е подклаждана от политици и използвана за заклеймяването и налагането на по-репресивни мерки върху ромските общности.

Докладите показват, че тези мерки, както и принудително изселване и разрушаване на къщи, са били целенасочени – към ромски селища, без да бъдат приложени към други групи или общото население. Такова селективно приложение, при липса на доказателства, че са били разгледани по-леки ограничителни алтернативи, повдига въпроси относно противоречието на тези мерки със задължението да се забрани дискриминацията.

Може ли правителството да обясни как такива мерки могат да бъдат разрешени и какво възнамерява да направи, за да сложи край на дискриминационните мерки срещу част от населението? Може ли да подчертае основните си постигнати постижения и основните недостатъци в контекста на настоящата рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите?

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments