Българското училищно образование се изправя пред сериозна лидерска криза. Министерството на образованието и науката планира въвеждане на ежегодна оценка на директорите – идея, която звучи логично, защото носи отговорност и гарантира качество. Добре проведената оценка може да даде ясна обратна връзка, да стимулира добри практики и да отличава истинските лидери.
Но ако липсват прозрачни критерии и обективни показатели, съществува риск този инструмент да се превърне не в подкрепа, а в средство за натиск.
Все по-често се обсъжда и мандатност на директорските постове. В теорията това изглежда демократично, но на практика създава опасност: липсата на кандидати, чести смени и загуба на устойчивост в управлението. Вместо силни личности, училищата могат да останат с „послушни изпълнители“. За това алармира председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България и директор на столично училище Диян Стаматов от Facebook.
Данните зад кризата
Фактите са категорични:
-
Само през 2024 г. системата посрещна 300 нови директори.
-
През 2025 г. конкурсите бяха за 450 училища. За 80 от тях не се яви нито един кандидат, а 120 запазиха старите си ръководители.
-
Така за две години над 620 училища – 25% от всички в страната – вече са с нови директори.
Тази динамика е тревожен знак за нестабилност и липса на приемственост в управлението. На практика все повече училища остават без реални кандидати, а директорската професия губи привлекателност и авторитет.
Търсят се лидери, не изпълнители
Големият въпрос не е дали да има мандатност или ежегодна оценка. Истинският въпрос е: Как да направим директорската професия авторитетна и желана?
Необходими стъпки:
-
прозрачна и справедлива оценка, гарантираща развитие, а не натиск;
-
адекватно заплащане, отговарящо на отговорността на позицията;
-
целенасочено управленско обучение и подкрепа;
-
стимули за работа в трудните региони.
Без тези промени конкурсите ще приключват с празни столове, а на тях ще стои само табела: „Търси се лидер“.
Присъединете се към нашия Телеграм
Свидетел на трагедията с дете в Несебър: Линейката нямаше реанимационно оборудване
