Минималната работна заплата /МРЗ/ в България през 2027 г. може да бъде по-висока от предложените 660 евро. Окончателният размер на най-ниското трудово възнаграждение ще стане ясен до края на октомври, след заключителни разговори между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите. Това съобщи социалният министър Наталия Ефремова. Правителството вече е предложило минималната заплата да достигне 660 евро от 2027 г., но възможността за допълнително увеличение остава отворена.
Според Ефремова предстоят последни разговори с финансовото министерство, в които ще се търсят възможности за определяне на максимално висок размер на минималното възнаграждение.
„Аз също разчитам като социален министър, че имаме все още възможност за последни разговори с Министерството на финансите за определяне на максимално възможния размер“, заяви тя. Основният фактор за евентуално по-голямо увеличение ще бъдат приходите в държавния бюджет.
Ако бъдат осигурени допълнителни постъпления, правителството ще има възможност да предвиди повече средства за социални разходи. Конкретен размер над предложените 660 евро засега не е обявен.
Социалният министър съобщи, че в областта на социалната политика и заетостта се предвижда увеличение на средствата с над 300 млн. евро. Допълнителното финансиране ще бъде насочено към няколко основни направления:
- Подкрепа за семействата с деца.
- Пенсии и пенсионни плащания.
- Доходи на гражданите.
- Социални политики и заетост.
Ефремова уточни, че в определени сектори, сред които образованието, планираното увеличение на възнагражденията ще бъде по-високо от общия ръст за страната. Въпреки намеренията за повишаване на доходите, правителството трябва да се съобразява с бюджетния дефицит и изискванията на Европейската комисия. По думите на социалния министър се търси баланс между ограничаването на дефицита и запазването на социалните плащания.
„Водим разговори по всички параметри на бюджета между всички министри, за да може да се влезе в рамката, която е необходима за умерена фискална консолидация – намаляване на бюджетния дефицит, но не с драстични мерки, които да бъдат понесени от населението“, обясни Ефремова. Тя подчерта, че само икономии няма да бъдат достатъчни за съществено увеличение на социалните разходи. Затова основните очаквания са свързани с осигуряването на допълнителни приходи в държавния бюджет.
Очаква се до 31 октомври 2026 г. да бъдат уточнени основните параметри на държавния бюджет. След това предстои общественото му обсъждане, а в началото на ноември ще започнат официалните консултации в рамките на тристранния диалог. Предстои и Надзорният съвет на Националния осигурителен институт да разгледа бюджета на държавното обществено осигуряване. Целта на правителството е проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание през ноември, така че депутатите да имат достатъчно време за обсъждането и приемането му преди края на годината.
Темата за доходите се обсъжда и на международната конференция „Bargaining-Up: Повишаване на заплатите чрез колективно договаряне“, организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите. Форумът се провежда на 20 и 21 октомври с домакин КНСБ.
Участниците разглеждат състоянието на колективното трудово договаряне, политиките за минималната работна заплата в България и Европейския съюз, както и прилагането на европейската директива за адекватните минимални възнаграждения.
Присъединете се към нашия Телеграм
Кой замеси Кристиян Атанасов и Стоян Тенекеджиев в режисиран цирк? (ВИДЕО)
