Преди повече от 450 години корабът „Мери Роуз“ отплава от пристанище близо до остров Уайт, прорязвайки водите на Солент като нож. Корабът и екипажът му от около 500 души имали задачата да защитават Англия от настъпващия френски флот – а крал Хенри VIII наблюдавал развитието на събитията отгоре, от близкия замък Саутси.
Но въпреки усилията на екипажа на „Мери Роуз“, корабът се преобръща, без да изстреля и един единствен залп, изпращайки бойния съд към неговия воден гроб в тинята на Солент.
Екипажът и съдържанието на „Мери Роуз“ не се завръщат у дома до векове по-късно – в невероятна спасителна операция, която разкрива нова и вълнуваща информация за британската история – както над, така и под водата.
40 години след като „Мери Роуз“ бе извадена на повърхността през 1982 г., рекордната работа по възстановяване на останките от кораба и изследването им донесе на фондацията Mary Rose Trust титла от „Гинес“ за най-много средновековно оръжие, извадено от корабокрушение.
От откриването ѝ край Портсмут през 1971 г. и последвалото изваждане на корпуса през 1982 г., е спасено съкровище от над 8300 оръжия, боеприпаси и свързани с тях артефакти от същата епоха.
Историята на едно корабокрушение
Изненадващо е, че „Мери Роуз“ е построена преди официалното създаване на Кралския флот – макар че и двете са създадени от крал Хенри VIII, който бил запален корабостроител.
В минали времена Кралство Англия използвало частни или търговски кораби за конкретни военни кампании, като ги извеждало от употреба след това. Макар че този подход бил по-евтин от изграждането и поддържането на флот в мирно време, той се оказвал неефективен при нужда от бърза мобилизация по време на война. Затова Хенри VIII започнал изграждането на постоянен флот веднага след възкачването си на трона през 1509 г.
„Мери Роуз“ и нейният „сестрински“ кораб – „Питър Помегранат“ – били поръчани чрез писмо от януари 1510 г. и „Мери Роуз“ винаги е била описвана като един от любимите кораби на краля.
От фондацията Mary Rose Trust смятат, че първите имена на корабите са били вдъхновени от имена на светци – каквато била модата по онова време – а вторите имена символизирали гербовете на краля и първата му съпруга Катерина Арагонска – роза и нар.
Забележително е, че животът на „Мери Роуз“ (1510–1545) почти напълно съвпада с царуването на Хенри VIII (1509–1547) – а корабът е построен на същото място, където по-късно ще потъне – в Портсмут.
Шест месеца след пускането на „Мери Роуз“ на вода, Англия вече била във война с Франция и корабът веднага влязъл в действие. Той служил на страната цели 34 години – през всички войни на Хенри – и понякога дори изпълнявал ролята на флагман на адмирала на флота.
През 1542 г. Хенри започнал последната си война с Франция, а „Мери Роуз“ била изпратена в южна Англия, за да отблъсне настъпващия френски флот. Англичаните били значително по-малобройни – само 80 кораба срещу френска армада от 200 кораба, която достигнала бреговете на Съсекс на 18 юли 1545 г. Прочутата битка при Солент щяла да се състои още на следващия ден – 19 юли – точно пред пристанището на Портсмут.
Хенри наблюдавал френското настъпление от замъка Саутси, докато лорд-адмиралът извеждал големите бойни кораби. Но в шокиращ обрат на съдбата, „Мери Роуз“ била уловена от силен страничен вятър, наклонила се рязко и започнала да се пълни с вода – потапяйки величествения кораб в дълбините на Солент.
В доклад до император Карл V, написан с код, Франсоа ван дер Делфт – императорски посланик и очевидец на битката – пише:
„Към вечерта, поради нещастие и невнимание, корабът на вицеадмирал Джордж Карю потъна, и всички на борда – около 500 души – се удавиха, с изключение на двадесет и пет или тридесет слуги, моряци и други, които успяха да се спасят.“
Съществуват много теории защо закаленият в битки кораб потъва толкова бързо – дали заради лошо време, човешка грешка, претоварване или щастлив удар от страна на французите – но учените не могат да кажат със сигурност. Според свидетелства на очевидци и съдебни експертизи, най-вероятната причина е неуспешен маньовър, утежнен от неблагоприятен вятър. Каквато и да е истината, „Мери Роуз“ потъва светкавично – заедно със своите съкровища и екипаж.
Какво е открито?
В продължение на 420 години „Мери Роуз“ лежи на дъното на Солент, а местоположението ѝ остава загубено във времето. Предишни опити за изваждане на кораба се оказали неуспешни, а времето и наносите постепенно заличили „Мери Роуз“ от обществената памет.
Всичко това обаче се променя през 1965 г., когато покойният Александър Маки започва разследване на корабокрушения в Солент и попада на стари архиви, указващи възможното ѝ местонахождение. С помощта на нова технология за сонарно профилиране, през 1971 г. е направено категорично потвърждение на самоличността на останките, и скоро започва подготовката за изваждането.
Над 11 години продължава внимателното разкопаване и укрепване, докато корабът достигне състояние, в което може безопасно да бъде изваден. И на 11 октомври 1982 г. над 60 милиона души по света стават свидетели как „Мери Роуз“ поема морски въздух за пръв път от над четири века.
След над 28 000 гмуркания и десетилетия на изследвания, артефактите, извадени от „Мери Роуз“, предоставят на историците безценна информация за европейското оръжие и военно дело от XVI век – особено заради забележителната степен на запазеност. Някои от откритите предмети са напълно уникални и нямат аналог.
Някои от най-значимите боеприпаси и оръжия, спасени от останките на „Мери Роуз“, включват – 10 бронзови оръдия, 9 въртящи се железни оръдия, 5 приклада от огнестрелни оръжия, 8 бойни щита с вградени огнестрелни тръби и 4 елемента от чугунен „градов огън“ (и двете никога не са били откривани преди), 44 фитила за възпламеняване на барут, 3 запалителни стрели, 172 дълги лъка (в инвентара на кораба са записани 250), 3899 стрели, от които около 2 303 са напълно запазени (по инвентар – 9600), 24 протектора за китки (наричани още „бранцове“), 105 алебарди тип „бил“ и 20 пики (както и 836 фрагмента, които вероятно също принадлежат към бойни копия), 1 пълна алебарда, 1 цял меч с кошница на ръкохватката, 65 каминни ножа (тип „ballock dagger“), 1 кинжал тип „рондел“ и 177 халки от ризница.
Атакуващото и защитното въоръжение представлява само малка част от над 19 000 археологически находки, извадени от останките на „Мери Роуз“ до днес – резултат от приблизително 28 000 гмуркания.
Сред останалите открити предмети са инструменти (дърводелски, хирургически и навигационни), облекло, религиозни предмети като броеници, халби, настолни игри и музикални инструменти.
Открити са също човешки и животински кости, включително цял скелет на куче от порода уипет-териер, което най-вероятно е било използвано на борда за лов на плъхове. Наречено е Хач (Hatch) – поради това, че е намерено до вратата (hatch) на каютата на дърводелеца.
За щастие, много от предметите на борда на „Мери Роуз“ са се запазили, благодарение на тъмната, аноксична (без кислород – което означава, че вредители не могат да оцелеят) и стабилна среда под слоя тиня.
Допълнителните изследвания на тези предмети продължават да разкриват нова информация за живота по време на Тюдорите и Средновековието. Проучването на извадените монети и керамика е помогнало на учените да определят разположението на различните части на кораба, а откритото облекло е дало сведения за социалното положение, професиите и всекидневието на членовете на екипажа. Продължаващият анализ на човешките останки дори подпомага изследвания върху това как се променя химичният състав на костите с възрастта.
След като са анализирани останките на 179 души от екипажа, изследователите успяват да идентифицират конкретни моряци чрез облеклото им и ДНК проби. Създадени са и виртуални възстановки на лицата им, а в момента се работи по установяване на техни потомци, за да бъдат положени останките им на подходящо място за вечен покой.
Изследването на костите също така показва, че някои от членовете на екипажа са били от различен етнически произход – поне трима най-вероятно са произхождали от южните брегове на Европа, Иберийския полуостров и Северна Африка – повече, отколкото се е предполагало досега.
Д-р Александра Хилдред от Mary Rose Trust споделя пред BBC:
„Разнообразието и броят на личните вещи, които очевидно не са с английски произход, ни накараха да се запитаме дали някои от екипажа не са били чужденци по рождение. /…/ Никога обаче не сме очаквали това разнообразие да бъде толкова голямо. Това изследване променя напълно представите ни за състава на зараждащия се английски флот.“
Днес „Мери Роуз“ и нейните безценни съкровища почиват в музея Mary Rose в Портсмут, където посетителите могат да се докоснат до уникалната ѝ колекция – именно на мястото, край водите на Солент, където корабът е бил построен, потънал и след векове отново издигнат.
