Постигането на някаква материална цел е основен приоритет за 80% от българите. Това показват резултатите от проучване на Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките (БАН).
Интересен е фактът, че 56,9% от анкетираните за нищо на света не биха пристъпили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Останалите 43,1% имат явни или латентни нагласи за неспазване на законодателството.
31,9% от участниците в изследването смятат, че повечето закони в България са добре написани и приложими ефективно.
„Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и критичност и поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, релевантни и приложими“, коментират учените.
19,8% от запитаните са напълно съгласни, а 41,3% от тях са благосклонни да приемат твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят “вратичка” в него и ще постигнат целта си. За 65,2% „икономиката в сянка“ е най-бързият начин да се изкарат повече пари.
Неспазването на правилата и наредбите се възприема като новата „нормалност“.
Тенденцията е работещите да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение, за разлика от учениците, безработните лица и домакините, които си позволяват „фриволности“ и са склонни към неспазване на съществуващите закони. Обществото започва постепенно да се трансформира и от съвкупност от индивиди със социално приемливо поведение се превръща в общество от девиантни субекти.
Учените открояват осем поведенчески модела сред българите:
– 34% са определени като конформисти;
– 6% като иноватори;
– 4% са ритуалисти;
– 10% са оттеглящи се;
– 6% са бунтари;
– 16% са максимизатори ;
– 18% са неутрализатори;
– 6% алтернатори.
Различни елементи на девиантно поведение включват всички, с изключение на конформистите. Към категория девиации спадат отклоняване от социално приемливите норми и морални императиви, неглижиране на правилата и извършване на забранени действия.
