
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов отправи остра критика към икономическото развитие на България в публикация в социалната мрежа Facebook, в която очерта редица проблеми, свързани с производството, доходите, здравеопазването и регионалните различия в страната.
Според Костов България е преминала от държава с развита електронна индустрия към икономика, ориентирана предимно към износ на суровини. Той посочва, че в миналото страната е била сред водещите в света по производство и износ на електроника и компютърни компоненти, докато днес е на първо място в Европейския съюз по износ на необработен дървен материал и скрап.
Икономистът коментира и състоянието на енергетиката, като отбелязва, че България е разполагала с капацитет да изгради АЕЦ „Козлодуй“ и една от най-силните енергийни системи на Балканите. По думите му през 2026 г. страната затваря базови енергийни мощности, внася електроенергия от съседни държави и същевременно субсидира частни фотоволтаични проекти.
В публикацията си Костов акцентира и върху проблемите в здравната система. Той посочва, че България е най-бедната държава в ЕС, но същевременно заема първо място по дял на разходите за здравеопазване, плащани директно от пациентите. По негови данни над 40% от здравните разходи се покриват от гражданите със собствени средства. В същото време над 300 населени места нямат достъп до личен лекар, а в редица региони липсват денонощни аптеки.
Главният икономист на КНСБ обръща внимание и на пазара на труда. Според него българските работници полагат най-много часове труд годишно в Европейския съюз, но получават най-ниските минимални и средни възнаграждения. Той твърди, че делът на компенсацията на наемния труд в брутния вътрешен продукт е около 43-45%, докато средното ниво за ЕС надхвърля 50%. По думите му делът на печалбите в икономиката остава сред най-високите в Европа.
Костов посочва още, че цените на редица основни хранителни продукти в България са близки до средноевропейските, а в някои случаи ги достигат или надвишават, докато покупателната способност на минималната работна заплата остава значително по-ниска от тази в развитите европейски държави.
В анализа си той засяга и състоянието на селското стопанство. По негови данни страната внася над 70% от консумираното месо, близо половината от млякото и повече от 60% от зеленчуците, въпреки наличието на плодородни земеделски площи. Костов определя разликите между столицата и най-слабо развитите региони като сериозно предизвикателство пред развитието на страната.
В заключение главният икономист на КНСБ заявява, че моделът на евтин труд не може да бъде устойчиво конкурентно предимство. Той призовава за по-бърз ръст на доходите, по-силна държавна регулация срещу спекулативни практики и промени в данъчната политика. Според него трудът трябва да бъде по-добре защитен и възнаграден, а икономическото развитие да бъде насочено към повишаване на жизнения стандарт на населението.
Присъединете се към нашия Телеграм
Асен Василев предупреди, че може да има протести заради проектобюджета на кабинета „Радев“

