Квартет „Дианополис“ изпълни ораторията „Седемте последни слова на нашия Спасител от Кръста“ от великия австрийски композитор Йозеф Хайдн. Концертът започна в 18:00 часа вчера пред сградата на Община Ямбол.
Преминаващите граждани и гости на града се спираха да слушат красивата музика в празничната вечер, която допринесе за атмосферата на Възкресение Христово.
Историята на творбата е интересна. Тя е поръчана на Йозеф Хайдн през 1786 г. за службата на Разпети петък в Кадис, Испания. Публикувана през 1787 г. и изпълнена след това в Париж, Рим, Берлин и Виена, композиторът я адаптира през 1787 г. за струнен квартет, одобрява версия за соло пиано през същата година и накрая я адаптира през 1796 г. като оратория (със соло и хорови вокални сили).
Седемте основни раздела се основават на 7 фрази, приписвани на Иисус по време на неговото разпятие. Йозеф Хайдн разказва историята за създаването на произведението и трудностите, които среща, в предговора на новото ѝ издание от 1801 година:
„Преди около 15 години бях помолен от каноник от Кадис да композирам инструментална музика върху седемте последни слова на нашия Спасител на Кръста. В катедралата на Кадис е обичайно да се изпълнява оратория всяка година по време на Великия пост, като ефектът от изпълнението се засилвал немалко от следните обстоятелства. На стените, прозорците и стълбовете на църквата се окачва черен плат и само една голяма лампа, висяща от центъра на покрива, разчупвала тържествения мрак. По обяд вратите са затворени и церемонията започва. След кратка служба епископът се качва на амвона, произнася първото от седемте слова и проповядва. След приключването ѝ той напуска амвона и пада на колене пред олтара, докато звучи музика. После епископът произнася второто слово и проповядва, след това третото и т. н., като звучи музика след приключването на всяка проповед. Моята композиция беше подчинена на тези условия и не беше лесна задача да съчиня седем адажио с продължителност по десет минути всяко, без да уморявам слушателите; наистина открих, че е напълно невъзможно да се огранича до определените граници.“
Свещеникът, който поръчал творбата – дон Хосе Саенц де Санта Мария, платил на Хайдн по най-необичаен и оригинален начин – изпратил на композитора торта, пълна със златни монети.
