Критици: Гърция криминализира миграцията, преследва помощници

0
22
Мигранти в лодка
Снимка: Pixabay

Сред затворниците на гръцкия остров Хиос трима младежи от Афганистан и Сомалия излежават драматично дълги присъди: 50 години за двама от тях и умопомрачителните 142 за третия, пише „Асошиейтед прес“. Но това не са жестоки престъпници, дори според присъдите им. Те бяха осъдени за управление на надуваеми лодки, превозващи тях и други мигранти, след като казаха, че контрабандистите са ги изоставили в Егейско море между Турция и Гърция.

„Не мислех, че спасяването на хора е престъпление“, каза Ханад Абди Мохамад, 28-годишен, тих сомалец, обвинен като контрабандист, след като пристигна в Гърция миналия декември и осъден на 142 години. Мохамед каза пред журналисти и депутати от Европейския парламент, които посетиха тримата в затвора миналата седмица, че няма друг избор, освен да управлява лодката. Контрабандистът го принуди да поеме руля, като го удря в лицето и го заплашва с пистолет, преди да изостави лодката в бурно море. А животите на хората бяха застрашени. Дори със задна дата той каза:

„Бих го направил отново, стига да спасявам животи“.

Критиците казват, че случаите на мъжете, както и наказателното преследване или заплахите за наказателно производство срещу хуманитарни работници илюстрират разширяващия се арсенал от техники, които властите в Гърция и други страни използват за възпиране на търсещите убежище. Александрос Георгулис, който е един от адвокатите, представляващи тримата лишени от свобода. в Хиос каза:

„Не е възможно някой, който идва да поиска убежище в Гърция, да бъде заплашен с толкова тежки присъди, просто защото е бил принуден поради обстоятелства или натиск да поеме управлението на лодка.

Гръцките власти, каза той, „по същество кръщават контрабандиста като контрабандист“.

Пътуването на Мохамед също е ярък признак за хаоса, който търсещите убежище могат да изпитат, докато мигрират между две държави, отдавна разделени от дълбоко вкоренено недоверие. Страхувайки се за живота си след бягството на контрабандиста, близо трите дузини паникьосани пътници изоставиха стремежа си да стигнат до Гърция. Мохамед казва, че се е обаждал на турската брегова охрана многократно, молейки за спасение. Но когато пристигна, турската патрулна лодка рязко заобиколи кораба на мигрантите, изпращайки вода в лодката и постепенно я изтласка към Гърция. В хаоса две жени паднаха зад борда и се удавиха.

Гръцката брегова охрана спаси оцелелите, а Мохамед помогна на други пътници да се качат на спасителната лодка. Той призна, че е управлявал лодката, след като контрабандистът е тръгнал. Не му е минавало през ум, че ще доведе до преследване като контрабандист.

Хуманитарни работници и доброволци също се оказаха в полезрението на гръцките власти. В един широко разгласен случай сирийската сътрудничка по правата на човека Сара Мардини, самата тя бежанка, и доброволецът Шон Биндер бяха арестувани и задържани в продължение на месеци през 2018 г. по подозрение в шпионаж, пране на пари и редица други престъпления. Те отричат ​​всички обвинения и казват, че не са правили нищо повече от това да помагат за спасяването на хора.

Не е само Гърция. Според Агенцията на Европейския съюз за основните права Германия, Италия, Малта, Холандия, Испания и Гърция са започнали 58 разследвания и съдебни производства от 2016 г. насам срещу частни субекти, участващи в търсене и спасяване.

„Мисля, че е важно да ги оспорим в съда, за да не седим и да приемем, че трябва да бъдем избрани за контрабандисти или шпиони, защото предлагах CPR, (или) по-често, отколкото просто усмивка, на някой в ​​беда“, каза Биндер пред „Асошиейтед прес“ и допълва:

„Нелепо е да ни представят като престъпници. Не го приемам… Няма значение кой си, не заслужаваш да се удавиш в морето.

Биндер и Мардини ще бъдат съдени на остров Лесбос по обвинения в шпионаж, фалшифициране и незаконно използване на радиочестоти на 18 ноември. Те са изправени пред максимална присъда от осем години, която може да се преобразува в глоба. Те все още са разследвани за престъпления, които могат да бъдат присъдени от 25 години.

Димитрис Чулис, адвокат на остров Самос, който често представлява търсещи убежище и не участва в случая на Биндер, смята, че наказателното преследване или заплахите за съдебно преследване са отчасти предназначени да възпрепятстват неправителствените организации от документиране на практики като незаконното депортиране на мигранти в миналото, които могат да кандидатстват за убежище. Чулис, който заедно с Георгулис представлява тримата мъже, затворени в Хиос, заяви:

„Единственият начин да се попречи на хуманитарните организации да наблюдават случващото се в Егейско море е да се криминализира спасяването.

Гръцките власти категорично отричат, че страната извършва незаконни депортирания, въпреки нарастващите индикации за обратното. Премиерът Кириакос Мицотакис отново отхвърли подобни твърдения миналия вторник, заявявайки, че правителството му следва „твърда, но справедлива“ миграционна политика.

Повечето случаи, включващи неправителствени организации, са предназначени повече за сплашване, отколкото за спечелване на присъди, твърди Чулис, отбелязвайки, че повечето остават във фаза на разследване.

Три години след ареста си, Биндер все още не е обвинен в нито едно от престъпленията, за които е разследван. През юли гръцката полиция обяви разследване на престъпление срещу 10 души, включително четирима чуждестранни служители на НПО, по обвинения в контрабанда на мигранти. До момента не са повдигнати обвинения.

Краткият, но често опасен морски път от Турция до близките гръцки острови е популярен път към Европа за хора, бягащи от конфликти и бедност в Африка, Азия и Близкия изток. За да се справи с контрабандата, Гърция въведе през 2014 г. закон, налагащ тежки наказания на контрабандистите: 10 години лишаване от свобода за всеки контрабанден човек или 15 години на човек, ако има опасност за живота, и доживотен затвор, ако някой умре. Но контрабандистите бързо се адаптираха. Вместо сами да превозват хората, те убеждавали или принуждавали пътниците си да карат лодките, нещо, което се потвърждава от многобройни свидетелства на пристигащи търсещи убежище. Резултатът е присъдите на мигрантите като контрабандисти. Чулис споделя пред изданието:

„Нашите затвори са хора, които предимно търсят убежище, които са карали лодка. Това е абсурдно.

Въпреки че присъдите са драконовски – освен 142-те години на Мохамед, афганистанците Амир Захери и Акиф Расули, и двамата на 20-те, получиха по 50 години – действителното излежаване според гръцкото законодателство е ограничено до 20 години, което може да бъде намалено до 12 при добро поведение. Тъй като работата в затвора се брои за намаляване на присъдата, те могат да бъдат освободени след около осем години. Все пак това е много време, което да прекарате в затвора, вместо да изградите нов живот.

Захери, придружен от бременната си съпруга и малкото си дете, и Расули пристигат със същата лодка преди около две години. От различни части на Афганистан те никога не са се срещали преди. Както в случая на Мохамед, контрабандистът изоставил лодката си и пътниците се сменяли да управляват, обясниха самите те. И двамата са съдени като контрабандисти. Те виждат назначения от съда адвокат за първи път на процеса им, който продължава само няколко минути. „Съдията отдели по минута, задавайки им въпроси“, каза Расули и продължи:

„За една минута, 50 години. Плаках един месец.

С нови адвокати, които вече ги представляват, Захери и Расули имат изслушване по обжалване, насрочено за март. Все още не е определена дата за обжалване на Мохамед.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments