„На първо четене Парламентът (ГЕРБ, ДПС, БСП и 1 глас от БВ) върна хартиената бюлетина в играта. На първо четене, върнахме „индианските нишки“ пред секциите, снимането на бюлетините в тъмната стаичка, гласуващите покойници, подправянето на протоколите, и безумните опашки пред РИК. Както е тръгнало, и на второ четене ще ги върнат и подпечатат даже.“
Това пише депутатът от ПГ на „Демократична България“ Кремена Кунева във Facebook във връзка с решението да бъде върнато гласуването и с хартиени бюлетини. По този повод тя споделя една история, за която твърди, че е истинска и че я е чула в Харманли по време на последната предизборна кампания. А именно:
„Разказа ми я работник в един димящ и много цапащ ТЕЦ край Гълъбово. Ще го наречем условно Владо. Та, Владо е на около 55 години, има семейство, кредит, син и внучка на годинка и нещо. Владо трябва да работи, а работата му зависи от шефа. Всеки път преди избори шефът ги събира в ТЕЦ-а и им разяснява реалностите от живота. Горе-долу следното: „вие гласувате в ей тези градове и села, там има ей толкова секции. Според адресните регистрации от трудовите ви договори, искам да видя в тези секции гласовете ви, както и тези на вашите семейства. Тоест ти, Владо, гласуваш в село еди-кое-си, в секция еди-коя-си, искам ти, жена ти, сина ти и снахата да гласувате за партия, която аз кажа и да докажете, че точно така сте гласували, ако искаш да останеш на работа.
„Доказвали“ гласа си по различни начини през годините, според промените в Изборния кодекс. Имали стотник и десетници – все от охраната на шефа. Те направо има раздавали попълнени бюлетини, а задачата на гласуващите била да изнесат в джоба си бюлетината, дадена им от секционната комисия. Празно за пълно, един вид, ама в обратна последователност.
После ги наредили на опашка. Първият получава някаква фалшива бюлетина, която пуска в урната, а изнася навън празната, връчена му комисията. Десетникът лично отбелязва в нея правилното гласуване, вторият я слага в джоба си, влиза вътре, взема нова, празна бюлетина от комисията, пуска в урната предварително попълнената и изнася навън празната. Десетникът я попълва, дава я на третия и т.н. – за час и нещо цялата рода, че и приятелите им, са си минали по „нишката“. Ако Владо доведе още пет човека, освен семейството си, получава коледен бонус от фирмата!
После станало още по-лесно. Десетникът връчва на първия в нишката не фалшива бюлетина, а телефон. Човекът влиза, попълва си бюлетината зад завесата, снима какво е попълнил, гласува и излиза. Дава телефона на следващия и така нататък. До края на деня на апарата има точна бройка снимки с „правилно“ гласуване. Шефът е щастлив, Владо си има работа, а и коледни бонуси падат понякога.
Добре, ама Владо си го знае шафа, не е от най-коректните плащачи на света, бави заплати, забравя да внесе осигуровки, прави си оглушки за обещани бонуси и други такива дребни шмекерии. Богат човек, кара кола за милион и кусур, но на Владо 200-тата лева бонус му се свидят.
И така, миналата година на Владо му писнало! Влязъл в секцията с телефона на десетника, попълнил си бюлетината баш как му искали, снимал си я, прибрал телефона в джоба и върху вече попълнената бюлетина написал едно голямо „Няма да стане“…
Десетникът си получил снимка на попълнена бюлетина и си останал доволен. Владо се почерпил едно малко за награда, а вечерта, при броенето, в секцията им се оказали пет такива, допълнително превърнати в невалидни бюлетини! Нещо повече – като епидемия било – навсякъде, където гласували хора от ТЕЦ-а, урните били пълни с невалидни бюлетини. Попълнени и после надписани, надраскани, нарисувани – някои от тях доста… красноречиво.
Владо беше доволен от себе си. В неговото село последните два пъти беше гласувал на машина. Нямало как да я снима, защото не е в стаичка, а навън, пред хората. Шефът не бил доволен. Но не много. Все пак, в повечето села край ТЕЦ-а секциите са малки, там машини няма и стотниците все така водели хора до урните по списък. Говорело се, че ако излязат сметките в урните, тоя път шефът ще раздава „кеш на калпак“, още на другия ден.
„Добре, бе, Владо“,- питам,- „това е работеща схема, но е основана на вашата икономическа зависимост от „шефа“. А как става в селата и махалите, където няма стотници и десетници, защото хората там просто не работят?“
„И там има стотници“,- казва Владо. Местни тартори, лихвари с дебели тетрадки дългове, барони, които се разхождат с по едно тесте дебитни карти в джоба и от личния им кеф зависи кое семейство ще има вечеря тази вечер и кое – не. За тях това е бизнес. На всяка предизборна кампания сменят колата с по-нова. И остави махалите, това е минало, сега бизнесът е в българските квартали, там са големите пари. Там се печели по 20-50 лева на глас. Може и повече. Колкото за гласуващия, толкова и за стотника. Българите гласуват честно, снимат си бюлетините, показват снимката на стотника, а той ги праща в кварталното кафене да пият едно кафе. Ама да кажат на човека там, че искат „от скъпото кафе“. Той им прави кафе, те плащат 2 лева и той им връща 50 лева ресто. И пито – платено!“
Кунева разказва историята не защото хората не са чували как се манипулира вот, а защото по думите й скоро пак ще си върнем към същите „интересни“ практики, „скъпите кафета“, стотиците хиляди невалидни бюлетини и натъкмените резултати в протоколите.
„Ние, които не го искаме, ще сме малцинство в парламента. Много се надявам поне вие, които искате фалшифицираните избори да останат в историята, да сте мнозинство. И на следващите избори да го докажете. Като гласувате.“, призова тя.
