
„Отложено дело заради отсъстващ експерт.“
Зад тази фраза често стои човешка трагедия, неудовлетворена справедливост, замлъкнало очакване. С приетите от правителството законодателни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, една от най-тихите, но системни спънки в правосъдието е на прицел: отсъствието на вещите лица.
Дистанционният разпит – през видеоконференция или телефон – вече не е изключение, а легитимен инструмент. Това не е просто технологичен напредък, а морално признание: забавянето на правосъдието не е неутрално – то е загуба на доверие, време и човешка вяра.
Пътят на експертността: вече не за всеки
С реформите се поставя нова граница – експертите по съдебни автотехнически експертизи ще минават през изпити, ще са длъжни да повишават квалификацията си всяка година. Това е мощен сигнал към системата: техническата компетентност не е веднъж завинаги дадена, а подлежи на контрол.
Изключението за професори и доценти подчертава доверието към академичната общност – но поставя и морално предизвикателство: ще приеме ли тя ролята си като морален и професионален гарант?
Списъците – вече живи, не архивни
Списъците на вещите лица вече няма да събират прах, а ще бъдат обновявани два пъти годишно. Това не е просто административна мярка – това е признание, че системата има нужда от жив организъм, не от застинал регистър.
Какво не се казва, но се усеща
Решението на правителството е повече от редакция в закон. То е отговор на десетки случаи, в които пострадали чакат с години – не защото няма воля, а защото няма експерт в залата.
Сега се прави опит това чакане да бъде прекъснато. Не с декларации, а с реална архитектура – на видеоразпити, на изпити, на списъци. Това е сигнал, че правосъдието започва да отговаря и на емоционалния ритъм на обществото: „Искаме навременност. Искаме компетентност. Искаме резултат.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Цените на горивата тръгнаха нагоре! Какво трябва да знаем през юни и юли?