Ръкопис, който някога е бил смятан за неофициално копие на Магна Харта, сега се смята за истинска версия и за „един от най-ценните документи в света“, твърдят британски учени, цитирани от „BBC“.
През 1946 г. Юридическият факултет на Харвард плаща за него 27,50 долара (тогава около 7 паунда) и в продължение на години той остава скрит в библиотеката му, а истинската му идентичност е неизвестна.
Двама професори по средновековна история обаче стигнаха до заключението, че това е изключително рядък и изгубен оригинал на Магна Харта от 1300 г., по времето на крал Едуард I, който може да струва милиони.
„Това е фантастично откритие“, заяви професор Дейвид Карпентър от Кралския колеж в Лондон, който започнал да я анализира, след като видял дигитализирани изображения на уебсайта на американския университет.
„Това е последната Магна Харта… [и] заслужава да бъде отбелязана не като обикновено копие, изцапано и избледняло, а като оригинал на един от най-значимите документи в световната конституционна история; крайъгълен камък на миналите, настоящите и тепърва извоюваните свободи.“
Той заяви, че е „абсолютно изумен“, че не само е открил тази автентична версия, но и че през годините никой не е знаел какво има и че тя е била продадена „за жълти стотинки“.
Според регистъра на постъпленията в библиотеката на Харвард документът, каталогизиран като HLS MS 172, е придобит през 1946 г. и е описан в аукционния каталог като „копие, направено през 1327 г… малко протрито и зацапано от влагата“.
Придобивната цена на ръкописа от 27,50 долара би била около 450 долара (339 паунда) през 2025 г. въз основа на инфлацията.
Магна Харта е харта, издадена за първи път от крал Джон през 1215 г., която гарантира свободите и правата на поданиците му и поставя короната под властта на закона.
Смятана за ключова стъпка в развитието на човешките права срещу деспотични владетели, тя оказва влияние върху изработването на конституции по целия свят.
Документът, който е бил разпространен в графствата на Англия, е бил преиздаван след 1215 г. от последователни крале до 1300 г., което означава, че „може да е имало 200 оригинала“, казва професор Никълъс Винсент от Университета на Източна Англия в Норич, който е помогнал на професор Карпентър да установи автентичността и произхода на документа от Харвард.
Днес са оцелели 25 от тези оригинали от различните издания между 1215 и 1300 г., повечето от които се намират в Обединеното кралство. Два от тях се съхраняват в Националния архив във Вашингтон, а един – в сградата на Парламента в Канбера, Австралия.
„Той е символ както на западната политическа традиция, така и на конституционното право“, отчита проф. Винсент.
„Ако попитате някого кой е най-известният отделен документ в историята на света, той вероятно ще посочи Магна Харта.“
Професорите, които са прекарали една година в проучване на документа от Харвард, смятат, че той е от градчето Епълби, Кумбрия. Те смятат, че пътят от Епълби до Харвард е свързан с фамилията Лоутърс – земевладелец, който е дал документа на Томас Кларксън, водещ аболиционист през 80-те години на XIX век.
Имението на Кларксън преминава през редица наследници до семейство Мейнард, след което в края на 1945 г. AVM Форстър Мейнард го продава на търг в Сотбис.
Един лондонски книжар плаща 42 лири за документа, месеци преди Харвард да го купи за част от тази цена.
Що се отнася до стойността му днес, професор Винсент казва:
„Магна Харта от 1297 г., продадена на търг в Ню Йорк през 2007 г., достигна 21 млн. долара (около 10,5 млн. паунда по онова време), така че става дума за много голяма сума пари.“
Тъй като HLS MS 172 е силно избледнял на места, учените не са работили по оригинала, а по снимки, получени с помощта на ултравиолетова светлина и спектрално изображение.
Те откриват, че почеркът и размерите съответстват на тези на шестте известни досега оригинала от 1300 г. И също така направили подробна проверка на действителния текст. Тъй като формулировката на Магна Харта се е променяла през годините, думите и техният ред е трябвало да бъдат идентични с тези, открити в другите 1300 оригинала. Тя преминала тази проверка „с отличен успех“.
„Идентичността на текста е решаващото доказателство“, обяснява професор Карпентър.
Аманда Уотсън, заместник-декан по библиотечните услуги на Харвардския юридически факултет, поздравява учените за откритието им и казва, че това е пример за това какво се случва, когато колекциите са отворени за блестящи учени.
„Зад всяко научно откритие стои съществената работа на библиотекарите, които не само събират и съхраняват материали, но и създават пътища, които иначе биха останали скрити“, каза тя.
Професорите се надяват, че Магна Харта на Харвард скоро ще бъде показана на обществеността, за да може посланието и значението ѝ да станат по-широко известни.
Присъединете се към нашия Телеграм
