На Балканите тази максима не е просто поговорка – тя е инструкция за оцеляване. За съжаление, изглежда, че България е забравила дори инстинктите си.
Докато Северна Македония провежда кампания – настъпателна, шумна, методична – за подмяна на историческия разказ и пренаписване на политическия дневен ред, България упорито мълчи. Не като стратег, който чака удобния момент. А като парализиран участник в собственото си унижение.
Скопие настъпва. София отстъпва.
Последните месеци показаха точно това. Македонският премиер обещава невъзможни конституционни промени, докато същевременно предлага „етнически македонец“ в българския Национален съвет по въпросите на малцинствата – жест, който цели не диалог, а подмяна на реалността.
И в този танц с ножици, София се оказва без ритъм и без позиция.
Вето без воля е просто покана за подигравка
България даде зелена светлина за започване на преговори между Скопие и ЕС с условието за спазване на ясни критерии. Но колко пъти чухме отговорни лица да ги припомнят? Колко пъти видяхме протестна нота, публична критика, последствие?
Държавата вдигна ръка. И после свали глава.
Историята не е разменна монета – тя е линия на уважение
Когато се горят български знамена, когато се клевети културното ни присъствие, когато се заличава общата ни историческа основа – не се атакуват само факти. Атакува се цялостната ни външнополитическа стойност.
А когато отсрещната страна усети, че отсреща няма стена, а перде – започва да го дърпа без свян.
Достойната външна политика не се моли – тя настоява
Не е въпрос на патриотична реторика. Въпрос е на самоуважение. България не просто има право, а има дълг – да изисква, да заявява, да защитава.
Мълчанието днес ще се превърне в загуба утре – не само на политическо влияние, но и на вътрешна опора. Защото, когато младите питат „А какво направи България?“, отговорът „Опита да не наруши добрия тон“ няма да е достатъчен.
Заключение: Или ще бъдем уважавани, или ще бъдем остригвани
Балканският реализъм не прощава на мекушавостта. Държава, която не брани границите на своята памет, език и идентичност – не брани нищо.
България не е овца. Но ако продължи да се държи така – ножиците няма да спрат.
Присъединете се към нашия Телеграм
