КНСБ одобрява част от мерките, предвидени в проекта на държавния бюджет за 2026 г., но има и значителни критики към предложената финансова рамка. Това заяви главният икономист на синдиката Любослав Костов след представянето на проекта от Министерството на финансите. Той уточни, че окончателната позиция на КНСБ ще бъде подготвена преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, предаде „DarikNews“.
Костов посочи, че синдикатът оценява положително предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход, но смята, че то е можело да бъде по-смело. По думите му в момента този показател не следва ръста на средния осигурителен доход.
От КНСБ настояват още при подготовката на Бюджет 2027 да започне сериозен дебат за промени в данъчната система. Сред обсъжданите от синдиката посоки са повишаване на данъка върху дивидентите и данъка върху печалбата.
Любослав Костов припомни, че според Европейската комисия българската данъчна система е регресивна и несправедлива. Той подчерта, че хората с ниски и средни доходи понасят по-голяма данъчно-осигурителна тежест като дял от доходите си в сравнение с най-богатите и предприемачите. По думите му България има още много работа за преодоляване на социалните дисбаланси.
Синдикатът изразява резерви и към заложените капиталови разходи. Според Костов предвидената капиталова програма от над 9 млрд. евро изглежда прекалено оптимистична. Той постави под въпрос дали подобен обем инвестиции може да бъде реализиран само за пет месеца, при положение че през предходната година изпълнението е било не повече от 5,8 млрд. евро.
Икономистът отбеляза още, че дори при включване на общинските проекти и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост сметките не излизат. Той обърна внимание и на ръста на разходите за издръжка с 1,5 млрд. евро, или 36%, при положение че според него няма съществена промяна в потреблението на отделните министерства.
По думите на Костов работещите хора са засегнати негативно, а проектобюджетът не предвижда реален ръст на покупателната им способност. Той предупреди, че тя дори може да намалее, тъй като инфлацията продължава да расте и няма гаранции, че ще остане на сегашните си нива до края на годината.
Любослав Костов заяви още, че КНСБ няма да приеме промени в действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата, преди да бъде договорена нова формула.
Той подчерта, че синдикатът настоява да не се правят дерогации, замразяване или промени в чл. 244 от Кодекса на труда, преди да има ясен алтернативен механизъм. Според него не може да бъде премахнат действащият модел, без предварително да е ясно с какво ще бъде заменен.
КНСБ е готова да участва в разговорите за нов механизъм, които правителството планира да започнат през август. Според действащото законодателство минималната работна заплата трябва да достигне около 700 евро от 1 януари 2027 г. По думите на Костов всяка сума под този размер би означавала намаление спрямо действащата формула.
Присъединете се към нашия Телеграм
