На 6 май – Деня на храбростта и Гергьовден, кметът на Панагюрище Желязко Гагов публикува послание в социалните мрежи, което надхвърли формалния поздрав и се превърна в призив за гражданска съвест, човешка достойнство и съпротива срещу страха.
„Аз имам брат – Георги. Моят дядо също се казваше Георги. Тези имена живеят в кръвта ми и празнуват със силата на поколения памет.“
С този личен и емоционален ред започва текстът, в който Гагов преплита семейна история с национална съдба. Оттам нататък думите му се разгръщат в нещо повече от почит към светеца – те са декларация срещу забравата.
От ордени в интернет към истински героизъм
„Ден е на падналите, на смелите, на лудите глави“, пише кметът, като припомня имената на Левски, Бенковски, Ботев, Раковски, полк. Дрангов и майор Векилски – герои, чиято храброст според него днес е сведена до носталгичен символ, а понякога и до интернет търговия.
„Да си купим с лесен клик орден „За Храброст“ – гордост за българска продан…“
Гагов противопоставя това на нуждата от живи примери на доблест: хора, които отказват да мълчат, които отказват да търпят, които стоят изправени, когато всичко се огъва.
Геройството като личен избор
Посланието му не обвинява, а вдъхновява. То казва ясно: храбреците не са изчезнали – „още ги има“. Само трябва да изберем тяхното поведение – „да останем хора, когато светът е забравил какво е това“.
„Да говориш истината, когато другите мълчат. Да стоиш прав, когато всичко се свива наоколо. Да помниш, че без теб – няма кой да бъде България.“
Гражданска храброст вместо институционален парад
В контекста на нарастващото разочарование от партиите и институциите, словото на Гагов звучи не като политически акт, а като човешка намеса. В него няма партийни знамена, няма военни фанфари, но има гражданска истина – смелостта днес не се мери с медали, а с гръбнак.
„Нито крачка назад“
Публикацията завършва с призив, който носи тежестта на отговорност:
„Та днес – нито крачка назад. За да има смисъл в днешния поздрав – Честит Гергьовден!“
Желязко Гагов отново демонстрира, че ролята на кмет не се изчерпва със стопанисване на територия. Истинското лидерство започва тогава, когато някой напомни на хората кои са и защо още си заслужава да се борят за страната си.
Публикацията без редакторска намеса:
„Аз имам брат – Георги. Моят дядо също се казваше Георги. Тези имена живеят в кръвта ми и празнуват със силата на поколения памет.
Да са честити имениците. Честити и здрави – днес е Гергьовден.
Два празника – на светията и на храбростта.
Ден е на падналите, на смелите, на лудите глави. Раковски, Левски, Бенковски и Ботев. Полковник Дрангов и майор Векилски.
Имената не са спомен.
Те са въпрос:
Къде са днешните храбреци?!!!
Храброст ли е…да търпим?
Да мълчим?
Да свеждаме глава от страх.
Или да си купим с лесен клик орден „За Храброст“ от онези – първите 33 броя от 1880-та – в интернет аукцион.
Гордост за българска продан.
Къде е – да бдиш, небето да пазиш, рамо до рамо с другари – да браниш земята ни, рода и народа?
Къде са днес храбреците?
…
Всъщност още ги има.
Тези храбрите.
Защото си ти. Ти си героят.
Само трябва да избереш да говориш истината, когато другите мълчат.
Да стоиш прав, когато всичко се огъва и свива наоколо.
Да останеш човек, когато светът е забравил какво е това.
Да помниш, че без теб – няма кой да бъде България!
Та днес – нито крачка назад.
За да има смисъл в днешния поздрав –
Честит Гергьовден!“
Присъединете се към нашия Телеграм
Боян Рашев: След няколко трилиона евро токът щял да стане безплатен… ако въобще го има
