Чрез ухапване от инфектиран кърлеж човек може да се зарази от инфекция, като това може да стане по-рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимо на кърлежа през лигавицата на окото. Това обясни директорът на Дирекция „Надзор на заразните болести“ в Регионалната здравна инспекция д-р Сийка Чернева за „Фокус“.
„За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика, като при престой до 24 часа рискът от заразяване е по-малък“, посочи тя.
Според експерта кърлежите трябва да се премахнат правилно, най-добре от медицинско лице, което намалява риска от заразяване. Тя подчерта, че мястото на ухапване не се маже с алкохол, мазнина и др., защото това предизвиква повръщане на кърлежа и води до по-вероятна зараза.
„Отстраняването трябва да стане с пинсета или ръкавица чрез издърпване, без въртене и извиване, за да се предотврати разкъсването му. След отстраняване мястото да се дезинфекцира с йод, йодасепт или спирт. При дълбоко впит кърлеж или остатък на част от тялото му, трябва да се прибегне до хирургическо отстраняване. Сваленият кърлеж трябва да се унищожи чрез изгаряне или да се обезвреди в шише с медицински спирт (70 градуса)“, поясни д-р Чернева.
В продължение на 30 дни след премахване на кърлежа, ухапаният трябва да се наблюдава за локални прояви около мястото на ухапване – зачервяване, оток, болка и общи прояви – температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото.
„Началните симптоми на кърлежово преносимите инфекции са обикновено неспецифични и наподобяват тези при вирусните инфекции. Особено важна е ранната диагностика и навреме приложено адекватно лечение, които могат да предотвратят тежки усложнения. Кърлежите имат малки размери, ухапването е безболезнено и предпочитат скрити места като окосмената част на главата, задколянната ямка, аксиларните и ингвиналните гънки, задушните миди, където са трудни за откриване и при съмнение за такива инфекции, трябва да се търсят насочено“, подчерта още д-р Чернева.
