Поредният дебат за бариерата в изборното законодателство отново ни напомня, че страхът от раздробяване на парламента често служи като удобен щит срещу реалното представителство. Всъщност, не се разклащат мнозинствата, а просто се възстановява тежестта на всеки глас. Това посочва в свой анализ политологът и преподавател по съвременни политически системи проф. Тодор Галунов.
Най-често чуваният аргумент „против“ ниската или премахната бариера е, че тя ще внесе хаос – множество партии, липса на стабилност, трудности в излъчването на правителство. Но ако приложим по-справедливи методи за разпределение на мандати – например простата квота на Томас Хеър, по аналогия при изборите за общински съветници и Европарламент – резултатът изглежда далеч по-малко драматичен, отколкото се внушава.
Резултатите от последните избори при подобно изчисление биха изглеждали така: ГЕРБ – 64 (-2)мандата, ПП–ДБ – 35(-1), Възраждане – 33, Ново начало – 28(-1), БСП – 19, АПС-ДПС – 18(-1), ИТН – 17, Меч – 12(+1), Величие – 10, Синя България – 3 и Български възход – 1. Новите партии влизат с общо 4 мандата. Толкова „раздробяване“ би донесла липсата на бариера. Дали това е катастрофа – или просто по-пълна картина на политическите настроения?
И какво лошо има в това? Още две гледни точки, още две политически идентичности с място в Народното събрание. Всяко мнение в парламента е представителство на реални граждани, а всяко изключено мнение е мълчание, наложено в случая чрез закон. Демокрацията не е инженеринг на стабилност, а арена на плурализъм. И ако тази арена понякога изглежда шумна, то е защото отразява реалността, а не я прикрива.
Да, парламентът излъчва кабинет. Но парламентът не е само за това. Той е мястото, където трябва да се чуват гласовете на всички, включително и на онези, които днес остават под линията на вота. Това е философско-демократичен вик от дъното на изборната урната с призив за справедливост в представителството.
Редно е лидерите да жертват своето удобство в политическата система в името на принципа: че всеки глас трябва да има стойност. Това не е слабост на системата, а това е нейният морален фундамент.
Ниската бариера няма да ни превърне в Италия, защото малките партии нямат сила да преобърнат мнозинства. Но тя ще върне нещо далеч по-важно – усещането, че всеки глас има значение, че няма „изгубени“ избиратели, и че плурализмът не е заплаха, а същината на демократичното общество.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Спаси София“ оттегли подкрепата си от Васил Терзиев! ПП с позиция!
Там където е измислена демокрацията, гласуването е било публично и е можело да заемеш обществен пост втори път, само ако всеки който има прово да го заема вече да го е заемал(демек трябва всички да се извъртат на този пост, за да ти дойде пак реда). Тук политическата система е измислена от мошеници за мошеници.