Как моделът на “Макдоналдс” прави революция в бизнеса?

0
524
Макдоналдс
Снимка: Pixabay

Начинът, по който Рей Крок разказва историята как за първи път е предложил на братята Макдоналд да отворят още ресторанти за хамбургери, е безумен поради факта, че те му отказали, пише BBC.

Годината е 1954. Мястото: Сан Бернардино, Калифорния – по това време тих град на ръба на пустинята, на около 50 мили източно от Лос Анджелис. Крок тъкмо бил продал няколко машини за млечен шейк, а Ричард и Морис (Мак) Макдоналд били най-големите му клиентите, тъй като ги купили. Отворили малък ресторант за млечни шейкове, които се продавали добре. Бизнесът им вървял. Ясно било, че се справяли добре.

Братята не искали да го разширяват повече от това. По-късно Мак обяснява:

“Седим си вечер на верандата и гледаме залеза. Всичко е толкова спокойно… Отварянето на повече ресторанти от една верига би донесло главоболия – пътуване, намиране на места, проверка на мениджъри, отсядане в мотели. Защо да се притеснявам? Вече печелехме повече пари, отколкото можехме да похарчим.“

Това нямало смисъл за приятеля им Крок:

“Подходът на Мак беше крайно чужд на моето мислене”, казва той след време, спомняйки си тези моменти.

Затова той убедил братята да му позволят да разшири веригата им за ресторанти. След като Крок починал, три десетилетия след първите разговори за веригата ресторанти, Макдоналдс имат вече хиляди ресторанти, които им носят милиарди долари на година. Това от своя страна показва, че успешните предприемачи се различават един от друг. Всеки от тях има различен талант и иска да постигне различни цели.

Вземете Дик и Мак например. Те са блестящи в намирането на по-ефикасни начини за приготвяне на хамбургери.

Както отбелязва Джон Ф. Лав в книгата си “Макдоналдс: Зад арките“, братята са работили с местен занаятчия, за да измислят нов вид шпатула, нов дозатор, който пулверизира всеки път същото количество кетчуп и горчица, въртяща се платформа за ускоряване процеса на сглобяване на бургер, оптимизиране процеса на добавяне на подправки и други съставки.

Това, което Хенри Форд прави за автомобилите, братята Макдоналд правят за хранителната индустрия – направата на хамбургери и пържени картофи: те разграждат процесите на прости, повтарящи се задачи. Това означава, че в един момент те могат да сглобяват храната бързо, евтино и последователно. До момента подобна услуга не се предлага в Америка.

Когато се стига да разширят бизнеса си извън САЩ, Макдоналдс изглежда много непонятен за останалия свят.

Когато конкурентите започват да надничат в техния бизнес, да крадат ноу хау и да правят неща, подобни на техните сандвичи, Дик и Мак искрено се забавляват на това. А попита ли някой за техните гениални дозатори за подправки, те весело отвръщат, че техен приятел занаятчия е сътворил тези машини за тях специално. Никой от тях обаче не си направи труда да патентова дизайна.

Много хора са привлечени от идеята за техните хамбургери и начина, по който функционира бизнеса, затова братята Макдоналд започват да продават модела по франчайз метод.

Срещу еднократна такса купувачите имат възможност да закупят чертежите за сградата им със златните арки, 15-листовата книжка за обслужване – „Система за бързо обслужване”, както и да получат едноседмично обучение. След това франчайзополучателите остават сами да се справят с ресторантьорския бизнес.

Дик и Мак не очаквали, че последователите им ще изпълняват едно и също меню или дори – че ще използват същото име. Когато първият им франчайзополучател споменава, че той също ще нарече новия си ресторант „Макдоналдс“, Дик отговаря: „За какво, по дяволите?“

В тази добре подредена кухня и наполовина изпечена франчайзинг технология влиза човек с умения и желание за развитие.

Рей Крок е в 50-те си години и с множество здравословни проблеми, сред които диабет и артрит. Негова страст се оказват парите, а не красивите залези. Обича да пътува и да развива умения и бизнеси.

По-късно Крок пише, че „намирането на места за Макдоналдс е най-креативно нещо, което мога да си представя“.

Братята измислят пържените картофки, но Крок създава успешната франчайзинг система на бизнеса им. Самата идея не е нова. Думата „франчайз“ идва от старото френско „franche“, което означава „безплатно“ или „освободено“.

В минали времена монархът може да ви е предоставил франчайз, който би ви дал изключителното право да направите определено нещо – да продавате броня или да управлявате пазар за добитък – в определена зона за определено време. Например в 19-ти век е можело да се закупи право за продажба на шевни машини Singer в местния район, в който човек живее.

В наши дни франчайзинг операциите са навсякъде. Отседнете в хотел Hilton или Marriott, наемете кола от Hertz или Europcar, или пазарувайте в магазин за хранителни стоки 7-Eleven или Carrefour. Всички тези вериги са създадени по франчайзинг технология.

Идеята за франчайз бизнес формат изглежда е започнала през 1890 г. с канадката Марта Матилда Харпър. Тя изгражда международна мрежа от салони за красота. Бивша слугиня, нейните франчайзи преобразяват живота на много други момичета, намиращи се в предишното й положение.

По същия начин ресторантите за бързо хранене, създадени през 50-те години на миналия век, се разширяват точно по тази схема. Това не е само McDonald’s, но и Burger King, Kentucky Fried Chicken и много вече забравени марки.

Голямото разбиране на Крок е значението на съответствието.

“Вие не просто продавате правото да използвате името на компанията и да научите нейните методи – вие се обвързвате със задължение да правите нещата по определен начин”, казва той.

Макдоналдс отваря център за обучение на пълен работен ден – „Университет Хамбургер“, който обучава записалите се в него как да продават картофки на клиентите.

В процеса на изграждане на бизнеса, редица проверяващи пишат доклади за това как се приготвя храната в отделните ресторанти от веригата и дали например франчайзополучателите се съобразяват с точните температури и дали поддържат санитарните помещения според стандарта – чисти.

На пръв поглед апелът към начинаещия ресторантьор не е видим, но в дълбочина се забелязва строг поглед върху работата на всеки един от тях.

Не бихте ли искали да създадете собствена марка и да разработите свое собствено меню? Защо да плащате на корпорацията “Макдоналдс” 45 000 долара (34 000 британски лири) плюс 4% от брутните продажби, само за да може тя да изпрати инспектор, който да ви гледа под лупа как почиствате собствените си тоалетни?

Е, голяма част от това, което плащате, е от предимството на марката – и ако бъдете наблюдавани, ще сте сигурни, че не прекрачвате нито един от стандартите, така че да уроните престижа на марката. Франчайз моделът дава спокойствие и вашите колеги франчайзополучатели също са в това положение, но за добро.

Що се отнася до франчайзодателя, защо да не притежавате и управлявате сами нови клонове? Много компании правят и двете – McDonald’s притежава около 15% от своите 36 000 търговски обекта по света.

Тук трябва да се знае, че франчайзополучателите носят много отговорности, например крупни суми: Ресторант от рода на McDonald’s може да струва повече от 1 милион долара (768 000 британски лири), ако искате да стартирате самостоятелно.

Франчайзополучателите също така предоставят изпитани знания, особено важни, ако се разраствате в нова страна с непозната култура.

Тук имате и финансова мотивация – собственик-мениджър с вложени свои средства в бизнеса полага повече усилия за намаляване на разходите, отколкото мениджър на корпоративна заплата например.

Икономистът Алън Крюгер намира доказателства, които могат да подкрепят тази идея: Работниците и управителите на смени очевидно печелят повече в търговските обекти за бързо хранене, отколкото във франчайзинг.

Разбира се, и двете страни носят известен риск.

Франчайзодателят трябва да се довери, че франчайзополучателят ще работи усилено.
Франчайзополучателят трябва да се довери на франчайзодател за рекламата и създаването на добри кампании.

В този бизнес се наблюдава и двустранен морален риск. Клон на икономиката, наречен теория на агенцията, се опитва да разбере как франчайз договорите решават този проблем чрез комбинацията от авансови такси и процентни плащания.

Но изглежда моделът работи, може би защото – подобно на Крок и братята Макдоналд – различните предприемачи искат различни неща в бизнеса.

Някои хора например искат свободата да управляват собствен бизнес ежедневно, но не се интересуват от разработването на продукти или изграждането на марка.

Един от ранните франчайзополучатели на братя Макдоналд решава, че не харесва особено златните им арки и ги заменя със заострени такива. Вместо познатото име на ресторанта, нарича своя „Peaks“. Е, през 50-те години на миналия век това е било възможно и ненаказано от закона. Свободни времена, както се изразяват експертите. В наши дни разделението на предприемаческия труд е по-вероятно да бъде толкова регулирано, колкото въртележка, пълна с хамбургери.

Превод: Диана Тодорова

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments