Как Крум променя България: Въвежда закони срещу корупцията и пиянството

0
141
Кан Крум
Кан Крум. Снимка: Румен Петков

Крум, известен също като Коръм Асен, се явява една от най-значимите фигури в историята на Първата българска държава. Произхождащ от панонските българи и наследник на великия род Дуло, Крум демонстрира изключителни държавнически умения и военна стратегия.

Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.

В книгата може да се запознаете как с неговото управление започва нова ера на териториално разширение и политическа стабилност за България. Чрез смели военни походи и сурови, но справедливи закони, Крум успява да превърне младата държава в значим играч на Балканите и в Централна Европа, създавайки трайни основи за бъдещите поколения. Тази статия проследява неговите най-забележителни постижения и анализира влиянието му върху развитието на българската държавност.

Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:

„Крум /Коръм Асен/ произхожда от българите, които са включени в Аварската държава, т.н. панонски българи, заселили се в земите на днешна Унгария още в VI век, след разпадането на Велика България. Той е син на водача от Куберовия клон на рода Дуло и аварска принцеса /според византийския сборник „Свидас“ от 10 век/. Поема управлението от Кардам, който умира бездетен, като единствен наследник на ранните владетели на Велика България.

От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен системен натиск от Франкското кралство. През 802 г. водачът им Карл Велики е изтощен, но не и победен. Две години по-рано през 800 г. на Коледа римският папа Лъв III, като стимул да възроди Франкската държава, го коронясва за император на римляните. Още с възкачването си на престола Крум показва, че е талантлив държавник. Той решава да се възползва от франкските победи над аварите като постепенно включва в пределите на България градове и села които не приемат католическия режим.

Той лично провежда разпити на аварски военнопленници, за да разбере каква е причината за разпадането и унищожението на тяхната държава. Като главни причини повечето изтъквали следното:

„От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните, после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите, после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници, после – от подкупничеството, после – от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина гибел която произлезе от това.“

За да сложи ред в държавата и да не повтори грешката на разпадналата се вече Аварска държава, съобразно техните отговори, Крум изготвя система от законови норми, насочени срещу конкретни обществени проблеми. Крумовите закони са правен кодекс, които, според византийската енциклопедия „Свидас“, са установени в Първата българска държава, а те гласят:

„Ако някой обвини някого да се слуша, но вързан да се разпита. И ако се намери, че той е бедил /набедил/ и лъгал, да се убие. Нито се допуска да се дава на крадящия храна. И ако някой се осмели на това, да се конфискува имотът му. И на крадящия да се строшат свирките /краката/. А всичките лозя да се изкоренят! – Заповед.
И на всеки просещ да не се дава просто, а според потребата му, за да не би пак същият да проси. Който пък не върши това да се конфискува имотът му.”

За пръв път е направен опит да се въведе единен правов ред в страната. Целта на тези закони е да се уеднаквят правата на славяните и българите в държавата и да премахнат обичайно-правните норми по места. Основна цел в политиката на кан Крум е ново териториално разширение на българските земи и включване на славянските племена в младата държава.

През 803 г. франките окончателно разбиват Аварския хаганат и присъединяват голяма част от земите му. Две години по-късно /805г./ кан Крум организира поход към Долна Панония и Трансилвания /Седмиградско/ и присъединява към българската държава източните части на хаганата, като разширява властта си над славяните и аварите по Средния Дунав, приобщавайки племената – тимочани, браничевци и ободрити. Българската граница се разширява на запад и достига до р. Тиса, а на изток продължава по хребета на Карпатите. В държавната територия попадат Белград и Срем. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав при българския град Пеща.

Този значим успех засилва позициите на държавата в региона на Западните Балкани и Централна Европа и доказва, че междуособиците и политическите сътресения на българската държава от средата на VIII век са останали окончателно в миналото. Византия посреща с недоволство разширението на България, както и интереса на българите към славянското население.

В новопридобитата Трансилвания, има залежи на сребро и каменна сол, а успешната им експлоатация, осигурява на българите важно място в международната търговия.
В отговор на завладяването на Трансилвания византийският император Никифор I Геник предприема поход срещу България през 807 г. с цел да я покори. Освен това той смята, че българският владетел може да изпрати помощ на разбунтувалите се славяни в Пелопонес. Като достига Адрианопол /Одрин/ му донасят, че в Константинопол срещу него се подготвя военен преврат. Императорът е принуден да прекъсне похода и да се върне в столицата.

Крум преценява, че трябва да изпревари Никифор преди той да предприеме нов поход срещу него. Събитията на северозапад водят до бунт на славяните във Византия, които имат желание да се присъединят към българското канство.

През 808 г. кан Крум предприема поход по долината на р. Струма, нанася поражение на византийския гарнизон и присъединява племената сагудати и струмяни. По този начин българските земи се вклиняват във византийска територия, като прекъсват важни пътища и съобщителни връзки. В този поход българите неочаквано се натъкват на голям обоз, пренасящ заплатите на ромейската войска, българите избиват много византийски войници заедно със стратези и архонти, които дошли да получат заплата на гарнизоните си. Иззети са около 400 кг злато /80 000 жълтици/ и са пренасочени към Плиска.

На връщане Крум минава в близост до крепостта Сердика /дн. София/ и се впечатлява от разпрострелия се върху голяма площ град, заобиколен с високи крепостни стени. По това време градът има важно икономическо и стратегическо значение, защото през него минават много търговски пътища от Константинопол към Франкската империя. Крум решава да превземе Сердика. Прибира се в Плиска събира войската и през февруари 809 г. се отправя към града. В средата на месеца първа пристига конницата, но тя не може да направи нищо на високите дебели стени и здраво залостените крепостни порти. Това го знае и ромейският наместник в Сердика, поради което без да взема каквито и да е мерки остава напълно спокоен. В крепостта има четири минерални извора, а складовете са пълни с хранителни запаси, така че градът може да издържи на дълга и продължителна обсада.

Но Крум решава да изненада ромеите. След седмица пристигат, теглени от волски впрягове, 12 обсадни машини, изработени по негово указание. Такива бойни оръжия за първи път се използват в българската войска. Това са обсадни кули, в подножието им са въжета и е окачено голямо дъбово дърво.

По две обсадни машини се доближават до четирите порти и започват да ги блъскат с дъбовите стволове. Това продължава дни наред, но не води до успех. Воините са донякъде обезверени. Крум е уверен, че ако продължат, ще има резултат. И наистина, на 8 април забелязват, че една от портите поддава и лесно ще се разруши. Скоро успяват напълно да пробият едното крило и тогава Крум повежда конниците в атака. Разразява се ожесточена битка, която продължава и на другия ден. Едва към обяд византийците се предават.

За да установи трайно властта си, Крум заповядва да бъде избит византийският гарнизон от 6000 души, както и много граждани, които отказват да му се подчинят. От останалите назначава администрация и се оттегля. Вестта вбесява византийския император и той веднага организира поход към Сердика. Като пристига в града за наказание отдава разпореждане на оцелелите от българския погром ромеи да възстановят крепостната стена и да застроят опустошения град. Това предизвиква брожение сред войската и населението, голяма част от византийските военачалници се отказват от службата си в империята и побягват към столицата Плиска.

Между тях са византийските стратези Вардан, Янис, Кордила, Григора, както и строителят на обсадни машини и съоръжения покръстения арабин Евматий. За да придаде значимост на своите действия и да не бъде хулен от своите управници, Никифор изпраща в Константинопол лъжливо послание, че е отпразнувал Великден /9 април 809 г./ в аула на Крум, т.е. в канската резиденция Плиска. Непобегналите водачи на бунта са откарани и наказани в Константинопол. Веднага след оттеглянето на византийската войска българите отново се настаняват в града, но този път завинаги. Така Сердика става част от българското канство, а Крум преименува града в Средец.

Константинопол разбират, че Крум се стреми да разширява държавата и няма да се задоволи с постигнатото. По най-бързия начин предприемат ответни действия, като изселват славянското население от Средна Струма в Мала Азия, а на тяхно място настаняват гръцко население. Целта е да се засили гръцкото влияние в района за сметка на славянското. Това решение също се оказва погрешно, защото гръцките преселници също вдигат бунт.

Силно разтревожен от успеха на българския владетел, император Никофор І Геник решава да унищожи България. През 811 г., без да информира управлението в Константинопол, започва да събира армия. За няколко месеца в крепостта Маркели се съсредоточава 37 000 армия. Предназначението и да се отправи на север се знае само от Никифор.

Тайната се запазва, докато самият василевс не пристига в града и съобщава за намеренията си. Тогава се случва нещо непредвидено, любимият прислужник на василевса – Византий, вербуван в шпионаж от българските тайни служби, побягва в българската столица, като отнася със себе си злато, колкото може да носи и императорските одежди предназначени за триумфалните шествия в чест на неминуемата византийска победа.

Крум веднага изпраща предложение за мир. От това Никифор разбира, че планът му е разкрит и най-вече откъде идва информацията. За да не дава време на българите да се подготвят за отбрана, веднага вкарва плана в действие. По най-бързия начин сухопътната армия се отправя към старопланинските проходи и столицата Плиска, а другата натоварена на кораби, начело със самия него, се отправя по море.

Уверен в успеха си императорът взема със себе си много ромейски аристократи, както и сина си Ставракий. В този момент Крум разполага само с 12 000 бойци и преценява, че не може да се противопостави на такава сила. Изоставя столицата Плиска и се оттегля в района на Дръстър, за да събира армия. Византийците влизат в изоставената столица и поголовно избиват мирното население включително жени, деца и старци, разграбват владетелския дворец и складовете, като опожаряват посевите на един ден конски ход от столицата. След завладяването на столицата, Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол.

С напускането на столицата Крум запазва по-голямата част от войската си непокътната, но тя се оказва недостатъчна да влезе в сражение с многократно превъзхождащия противник. За целта Крум нарежда на братовчедите си да привикат на служба и въоръжат всички способни да носят оръжие включително и жени. За кратко време те пристигат с 2000 българи и 4000 авари, които вече са поданици на Крумовата държава. Така с 18 хиляди войници, канът решава да нападне византийците. Авангардните части на българската войска получават задачата да организират засади, с които да преграждат пътищата за отстъпление. Съгледвачи непрекъснато следят движението на ромейската войска и уведомяват кана.

Със завзетата плячка ромеите са трудно подвижни и не могат да се организират в отбрана. Първоначално те се отправят към морето с намерението да се качат на чакащите ги кораби. Но Крум ги пресреща и те се отправят към проходите в Стара планина. Това е част от замисленото, защото там по негова заповед предварително са изградени дървени укрепления, насипи, ровове и чакащите ги в засада българи и славяни. След като престояват няколко дени в опожарената и разграбена столица, Никифор усеща опасността и бърза да се завърне в Константинопол. Византийците започват да пропускат натоварените с плячка отряди на големи разстояния. С главните си сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход.

Под прикритието на мрака, в малките часове на 26 юли, войските на Крум обкръжават свитата на василевса. Първо избиват стражата, след което обкръжават и атакуват сънените войници. Главният удар е насочен срещу императорската охрана, която бързо е избита. Ромеите изпадат в паника. Едни се втурват към река Камчия, но намират смъртта си в нея. Други се отправят да търсят спасение навътре в прохода, но тук ги очаква следващата изненада, пред тях се изправя висока дървена стена.

Част от обградените войници слизат от конете си, за да преминат ограждението, но за тяхна изненада зад него има ров с набити колове, където ако попаднат, не могат да излязат. Като се насъбират повече хора, българите запалват стената и я събарят върху тях, а с останалите приклещени в прохода ромеи започва зверска саморазправа. Още по-голямо е изумлението на нашествениците, когато виждат да се показват из под шлемовете дългите плитки на въоръжени жени.

Поражението на византийската армия е пълно. Само малка част от ромеите успяват да се спаси. Последиците от тази страховита и неочаквана катастрофа са изключително тежки за Византия. Вестта за нея, според английския историк С. Рънсиман, потресла населението на империята и развенчала мита за неуязвимостта на императорската особа. Целият византийски обоз с ограбените български владетелски съкровища и императорската палатка попаднали в ръцете на българите. По нареждане на хан Крум обковали черепа на убития император със сребро и го превърнали в ритуална чаша, с която българския владетел вдигал наздравица за победата на българското оръжие изричайки думите:

„Наздраве дружина, с Никифорова кратуна!“

По този начин според старобългарските вярвания, той си присвоявал орендата /силата/ на убития враг. Въпреки изразителната победа, българската войска не продължава на юг. Плиска е осквернена, а войската има нужда от почивка, канът трябва да затвърди властта си в завладените територии.

Ставракий е тежко ранен в боевете във Върбишкия проход. След завръщането си в Константинопол за кратко се възкачва на византийския престол. Свален е от Михаил I Рангаве, а по-късно умира от раните си в манастир.

Крум знае, че византийците няма да се откажат от намеренията си, затова още с настъпването на пролетта през следващата 812 г. започва военно настъпление в Тракия, което в впоследствие стига до Струма. Превзети са – Анхиало, Проват, Филипи, Малка Никея и Берое. След завладяването на крепостта Дебелт /край Бургас/ той изселва по-голяма част жителите на тези крепости в отвъд дунавска България и заселва земите с българско население.

От това можем да си направим извода, че Крум смята тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България. Според Хамбарлийския надпис той бърза да изгради българска администрация в тези територии. Крум изпраща в Константинопол славянския водач Драгомир с ново предложение за мир. В него се настоява да се преподпише договора от 716 г., сключен между Тервел и Теодосий през 716 г. /договорът включвал ежегоден данък от Византия, плащане на мита и такси от търговците, както и признаване на завладените територии/. Новият император Михаил I Рангаве отказва на Крум, предупреждавайки го, че признава императорската титла на франкския владетел Карл Велики и че с него ще сключи съюз срещу българите. Съгласно предварително поставения ултиматум Крум превзема Месемврия /октомври 812/, като освен злато, сребро и запаси от храни, в български ръце попадат и 36 медни сифона за изхвърляне на „гръцки огън“. До този момент гръцкият огън е тайното оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъскват чужди нашествия. След Месемврия българите поемат към Константинопол.

Това мобилизира новия византийския император Михаил I Рангаве да предприеме решителни действия, с които да спре българската експанзия в Тракия. През май 813 г. той събира голяма войска не само от Балканите, но и от Мала Азия и потегля на поход на север. Предупреден от съгледвачите, кан Крум придвижва войските си по долината на река Тунджа и ги съсредоточава по височините край крепостта Версиникия на 47 км. северно от Адрианопол /Одрин)/. Огромната ромейска войска, начело с императора, също се разполага на укрепен лагер в близост до същата крепост.

Двете войски опустошават околността, за да се запасят с хранителни провизии. В продължение на 15 дена двете армии се дебнат, без да влизат в схватка. Ромеите напразно се опитват да накарат българите да напуснат своите укрепления по височините и да ги предизвикат на открит бой. Сред византийските стратези започва да нараства недоволство породено от нерешителността на императора да започне сражение с по-малоброен противник.

На 22 юни 813 г. Михаил Рангаве се решава да прекрати дебненето и заповядва войниците да се строят на бойното поле за настъпление. Първи влизат в сражение войните от десния фланг командвани от Йоан Аплакий. В самото начало българите преминават в отстъпление, но като виждат, че не са подпомагани от останалите византийски части, веднага предприемат контраудар и взимат надмощие и дори се опитват да обкръжат изолирания противник. В битка е убит водачът им Аплакий. Войниците виждат това и започват масово отстъпление.

В началото това обърква българите, които не преследват ромеите, опасявайки се, че това може да е клопка. Скоро обаче се разбира, че центърът на византийската армия, командван лично от императора и лявото крило, начело с началника на източните войски Лъв, също са увлечени в отстъплението. Липсата на координация в действията на ромеите се оказва решителна за изхода на сражението. Тогава кан Крум дава заповед за устремно преследване на бягащите позорно от бойното поле ромеи. Повечето от тях са убити, а тези, които се укриват в съседните малки крепости, са обсадени и пленени. В укрепения ромейски лагер българите вземат голяма плячка и пленяват голямо количество трофеи. Михаил I Рангаве с бягство се завръща в столицата.

След победната битка при Версиникия Крум не спира настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости разбират за силата на българската армия и се предават без бой. Само Адрианопол /Одрин/ се решава на съпротива. Крум поверява обсадата на този град на брат си Дукум, а самият той продължава настъплението на юг.

На 17 юли Крум се разполага пред стените на столицата, като вдига лагера си пред градските стени срещу Влахерните, близо до Златния рог, където се намирала църквата „Свети Безсребреници“. През следващите дни, пред погледите на жителите на византийската столица се разиграват страховити сцени. Българският кан като върховен жрец извършва ред езически обреди – принася в жертва на Тангра много хора и животни, влиза в морето, измива краката си и поръсва с вода войските си, с което съгласно вярванията премахва опасността от лоши влияния. Кулминационен момент е забиването на копието му в Златните врати на Константинопол, което според езическите вярвания на българите трябва да установи невидима връзка между тях и града.

Тази показност всява страх и паника сред населението. Византийската аристокрация се разбунтува и провъзгласява патриция Лъв Арменец за император на 11 юли 813 година. Патриарх Никифор I Константинополски успява да убеди Михаил I Рангаве да се отрече от престола, като му гарантира живота, с което предотвратява гражданска война.

Крум нарежда и да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната врата и така прекъсва достъпа на столицата до сушата. Тези действия на българския владетел са по-скоро демонстрация на сила, отколкото сериозно намерение за превземане на града. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир със следните условия – да признаят завоеванията на българите, канът да получи копринени одежди и злато и да му бъдат предадени отбрани девойки като наложници.

Новият император се съгласява на мирни преговори с тайната идея да убие Крум. За тази цел поставя задача на отбрани бойци, които да причакат българския кан, скрити в рибарските къщички близо до морето, за да го нападнат от засада и да го убият. Условието за срещата, поставено от Михаил I Рангаве, включва страните да са невъоръжени.

На следващия ден, съгласно уговорката, Крум излиза от лагера си и по брега на Златния рог минава в близост покрай градските стени. Той е придружен от кавканът Иратаис, от зет си византиеца Константин Пацик /който най-вероятно е използван за преводач/ и от неговия син. Българите идват на определеното място без оръжие.

Пълномощниците на императора пристигат от столицата на кораб и слизат на брега. Когато започват преговорите, пълномощника Хексавул дава условен знак, като сваля шапката си. Крум забелязва знака, хвърля се на коня си и побягва в галоп към българския стан. В този момент ромейските бойци, изскачат от рибарските къщички и се спускат след българския владетел, за да го убият. Като разбират, че няма да го настигнат започват да го обстрелват с лъкове. Една от стрелите ранява българския владетел. Крум успява да се спаси, но другите трима българи са хванати. Кавканът Иратаис е посечен на място, а Константин Пацик и синът му са задържани и измъчвани.

Разгневен от низостта на ромеите, Крум нарежда на войската да разграби цялата Източна Тракия. Опожарена е цялата околност заедно с къщи, църкви, манастири и крепостите от Абидос до Адрианопол. Избити са много духовници, включително и епископи. Превзети са градовете Теодоропул, Студион, Дидимотика, Аркадиопол, Скутарион и други.

Въпреки че Крум си дава сметка за отбранителните възможности на византийската столица, започва мащабна подготовка за нападение на Константинопол, която включва 30 000 армия в т.ч. славяни и авари облечена в ризници. За обсадата на Константинопол изработва специални обсадни съоръжения – костенурки, бойни кули, овни, огнехвъргачки и др., натоварени на 5000 коли и теглена от 10 000 вола.

Притеснен от всички тези приготовления, императорът започва укрепване на стените на града и защитните съоръжения. Първият ден българската армия превзема първата отбранителна линия на Адрианопол и пленява 10 000 войници, защитаващи града, между които и бъдещият император Василий I.

За съжаление този грандиозен план на българския владетел не се осъществява. На 13 април 814 г., след като се навечерял с приготвеното по негово желание месо от мечка, на 59 години кан Крум умира мистериозно. Като най-вероятна причина за неговата смърт е сърдечен удар или инфаркт. Според хрониките го намират „невидимо заклан”, но ако се замислим може и да е отровен.

Умира един блестящ стратег, които се проявява не само като мъдър и далновиден държавник, но и законодател. Приетите от него закони осигуряват единството между българи и славяни за създаването вътрешен стабилитет на младата държава. Те заменят обичайното право, което е различно за славяните и българите с нормативна база, която утвърждава хегемонията на феодалната класа и допринася за укрепване властта на хана. Законите му остават в историята не само заради своята суровост и строгост, но и заради своята справедливост.

Освен това налице е първият закон, съгласно който се оказва помощ на безимотните и нуждаещите се от страна на по-богатите, за да се преодолее обедняването на населението. Законодателната дейност на Крум намира място в писанията на френския философ Монтен. Волтер също отразява управлението на кан Крум във Френската енциклопедия, а френският писател Франсоа Рабле пише, че в държавата на Крум няма клевети, подлост и кражби.“

Кан Кардам: Стратегът, който изведе България към стабилност и мощ

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments