Как и кога е изградена канализацията и са павирани улиците в Бургас?

Как и кога е изградена канализацията и са павирани улиците в Бургас? Част от отговорите на тези въпроси могат да бъдат намерени в юбилейната книга за Бургас на Ат. Христов, издадена през далечната 1940 година. Книгата е много ценна и може да бъде открита в Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас. 

В нея пише, че изграждането на канализация в Бургас е започнало през 1906 година под ръководството на инж. Бончев, като направата на главния събирателен колектор по улица “Александър II” завършва през 1908 година.

По тази улица каналът от ул. “Конт Андрованти” до устието на пристанището е зидан, а нагоре е с цименто-бетонно тръби. Едновременно с него е бил направен и колекторът по ул “Фотинов”, който също е с тръби. Строежът му е бил възложен на предприемача Петър Каназирски от Пловдив, който умира по време на дейностите, а довършването е възложено на наследниците му. 

Построяват се и два резервоара за промиване на градската канална мрежа. Първият е в двора на държавната градска болница, а вторият в градина „Цар Симеон“. Те са построени от фабрика “Изида”-София, на стойност 165 000 лева. Бетонните тръби за канализацията и поставени от фабрика “Гранатоид”. Изграждането на канализация в централната част на града е продължило до 1912 година. 

През 1928 година и след това продължава изграждането по улиците ‘Пирот”, „Царица Елеонора”, продължението на „Александър II“ до ул. „Васил Левски“.

За да се видят мащабите на дейностите по изграждане на канализация града, авторът посочва, че до края на 1933 година канализационната мрежа е била 32,847 метра с 235 ревизионни шахти, 567 улични отоци и 1835 частни свързвания, а направените разходи до същата година възлизат на 19,533,746 лева.

В края на 1938 година канализационната мрежа вече е 44,024 метра с 330 ревизионни шахти, 667 улични отоци и общо 2335 свързвания с частни имоти, като тези разширения през изтеклите 5 години са изразходвани 2,252,057 лева, а цялата мрежа е струвала 21,785,893 лева.

С направените разширения на канализационната мрежа три четвърти от нуждите на града са задоволени.

В книгата си Ат. Христов обръща внимание и на павирането на бургаските улици и площади. Той припомня, че към края на 1939 година общата подлежаща на настилане повърхност на улиците в града възлиза на 393,084 кв.м, а тази на площадите на 58,183 кв.м. 

До края на 1933 година е имало настлани с паважи улици и площади 25,261 кв/м и с калдъръми и шосе 104,251 кв м.

През петте години от 1934 до 1938 година полагане на настилки е извършено на улици и площади с паваж 84,635 кв.м, а с калдъръми 29,212 кв.м. Общата дължина на всички необходими бордюри по улиците в града възлиза на 120,402 л.м.

Към днешна дата паветата все още са предпочитан избор за малките улички в центъра на града. Преди 5 години Община Бургас дори проведе допитване относно зоната в центъра на града, заключена между улиците „Александровска“, „Княз Александър Батенберг“, „Цар Симеон I“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Гражданите трябваше да дадат своето мнение дали предпочитат там да бъдат поставени павета или асфалт, като в крайна сметка мнозинството от тях избраха да бъде запазен възможно най-автентичния вид на уличките. 

Как населението на Бургас се увеличи над 50 пъти за един век?