Как да разпознаваме пропагандата – част 1

4
462
Галин Панчев
Галин Панчев

По традиция българската публика посреща всичко, бълвано в медийната среда, без здравословната доза критичност. В тази и последващата я статия ще опиша основните логически заблуди, които се ползват за пропагандни цели, с надеждата това да направи идеологически и политически мотивираните статии поне по-ясно забележими.

Подбрал съм съвсем кратки примери, защото те са просто илюстративни – медийното пространство е залято от фалшиви новини и ще е добро упражнение да се научите сами да разпознавате как именно се опитват да канализират и насочат вниманието ви.

1) Анекдотична заблуда (Anecdotal fallacy) ползване на личен опит за пример, без да се вземат предвид статистически значим брой примери.

„Бях на бригада в Щатите и работих с чернокожи. Никой от тях не беше престъпник, значи в Щатите няма проблем с престъпността, предизвикан от чернокожите”

Всъщност има много статистически значими проучвания, които показват точно обратното.

2) Апел на камъка (Appeal to the stone) отхвърляне на твърдение като абсурдно, без да се покаже доказателство за неговата абсурдност.

„Невъзможно е педофилията да е част от някаква културна традиция!”

Всъщност в Афганистан обличането на малки момчета като жени и ползването им по подобен начин, е част от вековната културна традиция.

3) Аргумент на тишината (Argument from silence) – когато изводът е на база липса на доказателства, вместо на съществуващи такива.

„Няма доказателства, че отглеждането на деца от хомосексуални двойки им вреди по някакъв начин”

Всъщност такива започват да излизат, но дори без тях, може да се предположи информирано, че идеята не е добра, заради неоспоримото влияние на семейната среда върху децата.

4) Аргумент на средата (Argument to moderation)у нас известен като „истината е по средата” или „и вълкът сит, и агнето – цяло”. Предположението, че компромисът между две различни позиции е винаги вярно решение.

„Не можем да вдигнем пенсиите с 300 лв, но не можем и да ги оставим такива, затова ще ги вдигнем със 150 лева.“

Решението за пенсиите е сложно и трябва да се базира на икономически доводи, а не на популизъм. Решение по средата едновременно ще източи средства от бюджета и ще остави пенсионерите с незадоволително малки пенсии.

5) Аргумент срещу личността (Argumentum ad hominem)твърдение, че нечия позиция е грешна, заради лична забележка към човека, който застава зад нея.

„Не може Киро Скалата да ми говори за ползи от суроватъчния протеин, той има собствена фирма и препакетира евтини китайски прахчета”

Ползите от суроватъчния протеин нямат общо с личността на Киро Скалата, нито е задължително такъв да се купува само от него.

6) Етимологична заблуда (Etymological fallacy)твърдението, че историческото значение на дума е същото, като настоящото и.

„Славяните завладяват Балканите през 5-6 век”

Терминът „славяни” е създаден през 16 век, и ползван от Екатерина Велика за руските политически цели. Днес, говорейки за „славяни”, имаме предвид група общи езици – „славянски езици”, а не някакъв митичен етнос, съществувал само в руските империалистически мечти.

7) Заблуда на композицията (Fallacy of composition)предположението, че ако нещо е вярно за част от цялото, то е вярно и за цялото.

„Българите имат частна собственост в Османската империя и могат да пътуват свободно, значи не са били роби”

Частната собственост е разрешена в началото на 19-ти век, като преди това всичко е притежание на султана. Робски пазари, на които се продават отвлечени от Балканите и Европа хора има до 1908 година. Твърдението обхваща доста малък период от време и не може да се използва, за да опише целия период.

8) Заблуда на източника (False attribution)твърдението се подкрепя от фалшив, неверен, неидентифициран или неизяснен източник.

„Хан Аспарух се споменава за пръв път в „Именник на българските ханове”, значи българските владетели през 7 век са ханове от рода Дуло”

Посоченият „Именник на българските ханове” е препис от 1860 година на друг непотвърден документ, в който, освен че не се споменава нито „български”, нито „ханове”, не се говори и за Аспарух, а за „Исперих княз”. Типичен пример за нагаждане на неясен източник към политическа теза.

9) Заблуда на цитата извън контекст (Fallacy of quoting out of context)подбор на думи, които извън контекста си имат различно от първоначалното звучене.

„В Харманли има различни болести, но няма краста и трябва да се наложи карантина, за да не бъдат и местните жители застрашени. Това ще бъде направено, няма нужда от притеснения.”

Същото, предадено като „В Харманли… няма краста… няма нужда от притеснения” има точно обратното звучене.

10) Заблуда на авторитета (False authority)позоваване на спорен експерт или посочване само на една гледна точка за представяне на определен проблем.

„Красимир Кънев нарича твърденията за ислямизация на Европа абсурдни”

Кънев е представител на БХК, като не е нито социолог, нито политолог и не е способен да направи коректна преценка на ситуацията с бежанците.

11) Фалшива дилема (False dilemma)фалшива дилема. Представянето на две взаимоотричащи се позиции като единствено възможни.

„България трябва ясно да заяви дали е с Русия или против Русия”

България има свои интереси и част от тях имат пресечни точки с руските, но други са срещу тях. Дилемата, посочена в мнението не съществува.

12) Историческа заблуда (Historian’s fallacy)предположението, че решенията в предходен исторически период са били вземани през настояща гледна точка.

„Ако цар Калоян беше приел католицизма и не се беше изправил срещу латинците, България днес щеше да е много по-развита”

Цар Калоян е изиграл картите си политически блестящо спрямо тогавашната ситуация и разгромил вражески бойни сили, които са били заплаха за държавността ни. Няма как да съдим за неговите решени от ситуацията, в която се намираме днес.

Очаквайте продължение!

4
Оставете коментар

avatar
2000
 
smilegrinwinkmrgreenneutraltwistedarrowshockunamusedcooleviloopsrazzrollcryeeklolmadsadexclamationquestionideahmmbegwhewchucklesillyenvyshutmouth
Фото и видео файлове
 
 
 
Аудио и Видео файлове
 
 
 
Друг вид файлове
 
 
 
1 Коментирайте темите
3 Отговори на темата
0 Последователи
 
Най-интересен коментар
Гореща тема
4 Коментатори
Галин ПанчевКоеНеЕТакаЛогическиИздържанАнонимен Скорошен коментатор
  Абониране  
нови стари най-гласувани
Известие от
Анонимен
Гост
Анонимен

Сериозно, няма ли истински хора да пишат за логика – професори в „Харвард“ например, а не произволни хрантутници на режима на БКП?

Диплома от топ 50, международно признание в областта, частен бизнес – чак после статии.