Доказателства за потенциални нарушения на правата на човека могат да бъдат изгубени, след като бъдат изтрити от технологични компании, установи “BBC”. Платформите премахват графични видеоклипове, често с помощта на изкуствен интелект, a кадри, които могат да помогнат на някое съдебното преследване, могат да бъдат свалени, без дори да бъдат архивирани.
Компаниите Meta и YouTube твърдят, че се стремят да балансират между задълженията си да свидетелстват пред закона и да защитават потребителите от вредно съдържание. Въпреки това, Алън Ръсбриджър, който е член на Надзорния съвет на Meta, признава, че индустрията е „прекалено предпазлива“ в своето модериране. Представители на двете платформи заявиха, че в алогиритмите им се правят изключения, когато се касае за графични материали, когато са в обществен интерес, но когато “BBC” се опита да качи кадри, документиращи нападения срещу цивилни лица в Украйна, те бяха изтрити бързо. Изкуственият интелект (ИИ) сам по себе си може да премахва вредно и незаконно съдържание в голям мащаб. Когато обаче става въпрос за модериране на изображения на насилие, причинено от война, на машините им липсват важни нюанси, за да идентифицират нарушенията на правата на човека.
Групите за защита на правата на човека твърдят, че е наложително компаниите за социални медии спешно да предотвратят изчезването на информация по редица чувствителни теми.
„Можете да разберете защо те са разработили и обучават машините си, така че в момента, в който идентифицират нещо, което изглежда тежко за възприемане или травматично, да го свалят. Мисля, че следващият въпрос за тях е как да бъдат развити машините, независимо дали са човешки или с изкуствен интелект, за да могат след това да вземат по-разумни решения,“, твърди Алън Ръсбриджър, който е бивш главен редактор на Guardian. Надзорният съвет на Meta, в който той участва, е създаден от Марк Зукърбърг и е известен като своеобразен независим „върховен съд“ за компанията, която притежава Facebook и Instagram.
Никой не би отрекъл правото на технологичните компании да контролират съдържанието, смята посланичката на САЩ по въпросите, свързани с глобалното наказателно правосъдие, Бет Ван Шаак. По нейни думи опасенията се появяват, когато тази информация внезапно изчезне.
Ихор Захаренко, бивш журналист в областта на туризма, споделя, че се е сблъскал с това явление в Украйна. След руската инвазия той документирал нападенията над цивилни граждани. Екип на “BBC” се срещна с него в едно от предградията на Киев, където преди една година мъже, жени и деца са били застреляни от руските военни сили, докато са се опитвали да избягат от окупацията. Тогава мъжът успял да заснеме телата на поне 17 души от тях, както и изгорелите им коли. Ихор решил да публикува видеоклиповете онлайн, за да може светът да види какво се е случило и да отхвърли официалната версия на Кремъл. Когато обаче ги качил във Facebook и Instagram, те били бързо свалени. Екип на “BBC” направи опит да качи кадрите в Instagram и YouTube, като използва фиктивни акаунти. Instagram премахна три от четирите видеоклипа в рамките на една минута. Първоначално YouTube приложи възрастови ограничения за същите три клипа, но 10 минути по-късно ги премахна всичките. При повторен опит те изобщо не бяха качени. Апелът за възстановяване на видеоклиповете на основание, че те съдържат доказателства за военни престъпления, беше отхвърлен.
Според активисти, борещи се за правата на човека, трябва спешно да се въведе официална система за събиране и безопасно съхранение на изтрито съдържание. Това включва запазване на метаданни, които помагат да се провери съдържанието и да се докаже, че то не е било подправено.
„Трябва да създадем механизъм, чрез който тази информация да бъде запазена за евентуални бъдещи действия за търсене на отговорност. Платформите на социалните медии трябва да имат готовност да сключат споразумения с механизмите за отчетност по целия свят.“, призовава Ван Шаак.
