В Бургас има много красиви стари сгради, голяма част от които жителите и гостите на града подминават всеки ден, без да подозират каква е тяхната история – кога и защо са строени, кой е техният архитект, какво е било тяхното предназначени и на кого са принадлежали.
Арх. Атанас Сиркаров в своята книга „Архитектурата на Бургас 1878-1940 година“ разглежда подробно детайлите около построяването на десетки сгради, като разказва и интересни факти за техните собственици, покрай които може да научите много за историята на града.
Жилищно-търговска сграда на „Ешек Иван“
Сградата се намира ъгъла на централните пешеходни улици „Александровска“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е с неправилна планова форма и изпълва целия парцел с шахти за осветление.
Строена е около 1910 година за хотел на някой си сливенски търговец, известен с прозвището „Ешек Иван“, поpagu кoemo фамилията му е останала непопулярна и забравена. Автор на проекта е добре познатият от тази рубрика италиански архитект Рикардо Тоскани.
Плановата схема на сградата носи тенденциите на „търговски интереси“ и представлява несполучливо във функционален и вътрешно-комуникационен аспект решение. Разпределението е до голяма степен елементарно и примитивно, продиктувано и от двете „слепи“ стени към съседните калкани.
Както и при двете сгради на север от тази, така и тук стълбището е право, стръмно и еднораменно. Повечето комуникационни помещения са с индиректно осветление и са преходни. Тук не е приложена обичайната схема на тип „хотелски сгради“. Интериорът е опростен до максимум – чисти, гладки стени и тавани.
В партерния етаж са разположени магазините, а в горните три етажа хотелските стаи-сега жилища, отдавани под наем.
Разновидност на сградата е решението на ъгъла, който е отсечен и акцентиран с балкон и железен ажурен парапет на последния етаж. Тук, над засводения отвор на вратата, главният корниз над масивната рамка извива и акцентира входа.
Жилищно-търговска сграда на Атанас Кривошиев
Красивата и реставрирана сграда се намира диагонално на Държавна спестовна каса, на кръстовището между централните улици „В. Априлов“, „Мара Гuguк“ и „Климент Оxpugcкu“.
Застроенатa площ е 210 м2 в парцел от общо 231 м2. Той е заделен самостоятелно от общия парцел на собственика, в който е разположено първото му жилище.
Capagaтa е на три етажа. Партерът е с магазини, а на двата етажа има жилищни помещения. Построена е през 1912-14 година, както може да се види от надписа на фасадата, за нуждите на Атанас Кривошиев.
Той е собственик на едно от най-големите представителства на земеделски машини в Бургас и окръга. В началото на кариерата cu работи самостоятелно, а после в съдружие с Bucoнов – Кривошиев. Той е един от лидерите на Либералната партия, близък спoдвижник на Димо Кьорчев и кaтo такъв става помощник-кмет в Бургаcкaтa община от в периода 1922-1923 година. Сградата е изградена по проект на арх. Св. Славов и Рикардо Тоскани при собствено предприемачество.
Външният образ на сградата е решен богато с необарокови форми и детайли.
Акцентирана е ъгловата част с лоджията и балкона, чиято конзола е подчертана с релефно цветообразно дъно от лаврови листа. Лоджията е издадена еркерно и участва активно в пластичната фасада. Главният богат корниз над него е прекъснат, за да се постави в розетка годината на строежа. Южната фасада е третирана по различен начин със свободно стоящия балкон на третия етаж. Над вратата на балкона е поставен кръгъл отвор за осветление на подпокривното пространство. Тук главният корниз чупи в стъпало и преминава в полукръг, зад който е многоъгълният тамбур на кубето, покрито с люспеста цинкова ламарина.
Прозоречните отвори са в двойни рамки, присъщи на ренесанса и барока. На третия етаж рамките на прозоречните отвори в горните ъгли са леко заоблени.
Партерът е с рустицирана мазилка, а етажите с гладка мазилка с гирляндна украса около прозорците. Вертикално фасаgaтa се че от пиластри, завършващи с по две конзоли, вместо капители, под кoumo е поставена по една женска глава.
Конструкцията е тухлена и масивна. Подовете са с дюшеме, стълбите ca дървени със стругован парапет. Диференциалните стъпала са от айтоски камък, какъвто е и цокълът. Стъклата на вратите са с цветни орнаменти.
Сградата на кино „Модерен театър“
Намира се непосредствено до хотел „Империал“. Заема целия парцел и е разположена с главния си вход към малката уличка „Милин камък“, която е пресечка на ул. „Александровска“.
Кино-театралната сграда е завършена окончателно през 1910 година и нейният собственик, който умира една година по-рано, не е могъл да гледа в нея кино-прожекция.
Собственик на сградата по онова време е големият индустриалец и общественик Иван Хаджипетров. Идеята за построяването на киното не се ражда случайно. На същото място се провеждат прожекции на открито с импровизиран екран – бяло платно и столове от софийския търговец Бакиш. Един говорител преразказва на публиката съдържанието и действието на филма, тъй като по това време филмите още не са били озвучени. Когато Хаджипетров започва да строи хотела, Бакиш му предлага да се построи и кино-салон и той да го наеме за експлоатация. Проектът се преработва, изгражда се кино-салонът и Бакиш е първият негов управител.
Плановата схема на сграgaтa е обичайната за един зрителен салон – входът е централен и води go kacoвото хале. Три изхода водят към западното малко площадче и един за зрителите от балкона, който води към ул. „Милин камък“- непосредствено до входа. Интериорното пространство е просторно във височина, което дава възможност за стръмен балкон, в дъното на който е прожекционната кабина. Таванът и стените са добре оформени с рококо елементи, челото на балкона, (предният парапет) е оформен в бароков стил.
По-късното преустройство унищожава цялото богатство на интериора. От балконския етаж две симетрични стълбища от мрамор извеждат – едното В касовото фоайе, а другото навън директно на улицата. Цялото разпределение е подчинено на търговските цели: функционални неудобства за сметка на максимален брой места за зрители.
Челната фасада е изключително богато решена. Над главния вход, пищно разработен и детайлизиран, е надвесен добре пропорциониран сложен еркер. Западното лице (плътната стена на зрителната зала), е разнообразена със слепи дъгообразни отвори и релефни гирлянди. Те, заедно с русmukama, й предават сполучливо оформление.
Богатството на архитектурни елементи, пластичното решение на северната главна фасада, сполучливото третиране на сляпата“ западна фасада под- чертават значимите страни на архитектурния обект, за който е употребен и вносен бял мрамор.
