ИПБ със становище за предложените промени в ЗДвП: Поредните кръпки на парче

0
81
Институт за пътна безопасност
Снимка: Институт за пътна безопасност, Фейсбук

От „Института за пътна безопасност“ /ИПБ/ разпространиха становище относно предложените промени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/:

„На 4.5.2023 г. в портала за Обществени консултации от МВР бе внесен поредният само за 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. По отношение на този акт е най-добре да цитираме Становището на администрацията на Министерския съвет, което в началото си гласи: „Извършената справка в системата на Народното събрание показва, че в рамките на 48-то Народно събрание са внесени 2 законопроекта за промени в ЗДвП от народни представители (№ 48-354-01-23 и № 48-254-01-25). Основни показатели за качеството на уредбата са нейната стабилност и предвидимост, което изключва честите ѝ промени.“

Считаме за недопустимо в една държава, в която се твърди, че се спазва върховенството на закон, при всяка трагедия или криза да се стига до институционална надпревара по „нормотворчество“. Въпреки очевидно неправилния и непрофесионален подход по темата от страна на МВР, ще обърнем внимание на онези моменти от Закона, които се отнасят до пътната безопасност.

Така предложеният Законопроект е с обем 28 страници, за сравнение самият Закон за движението по пътищата в цялост е 163, т.е. с предлаганите промени МВР предлагат да се промени 1/5 от него. Считам, че това е поредното доказателство за тоталната липса на връзка между действащия ЗДвП и средата, която се предполага, че е способен да регулира адекватно. Промените са насочени в абсолютно всички посоки, почти не остава глава без промени. Подобна мащабна промяна в правилата на Закон, който отдавна няма само едно приложно поле е опасно, недопустимо и предпоставка за огромно количество грешки.

Дали новите разпоредби ще спомогнат за реализиране на поставените от вносители цели? Краткият отговор е „Не!“ Мотиви зад Становището ни са следните:

1. Тихомълком се прави отстъпление от принципи за индивидуализация на наказанието с цел да се увеличат глобите номинално. Повечето промени са насочени към премахване на минималния размер на глобите и запазване само на максималния им размер. Това ще доведе до по-малко събрани глоби, тъй като в голямата си част българското общество остава с ниски доходи и в случай на множество установени и влезли в сила НП и ЕФ, изпълнителните дела ще продължават с години. Липсата на възможности размера на наказанието да се определя спрямо обективни критерии, като имущественото състояние на нарушителя, ще затвърди общественото усещане, че за „кокошка няма прошка“.

2. Създават се изцяло нови понятия за някои нарушения, като:

a. „Забраната за превишаване на стойностите на скоростта в km/h ……..се отнася и за средната скорост в определен участък от пътя“. Понятие или ред за определяне на средната скорост по смисъла на ЗДВП НЯМА. Дадено е единствено определение на на термина средна скорост, което звучи като извадено от учебник по математика за началния курс. Според него средна скорост е: „скоростта, с която пътно превозно средство изминава за определено време определен участък от пътя, установена с автоматизирано техническо средство или система.“

b. Изменя се изцяло понятието за системно извършвано нарушение. Така предложен новия текст на определението ще доведе до разнопосочно тълкуване и неяснота кои нарушения се включват и кои не. На следващо място в закона няма промяна за степенуване на наказанията, които е възможно да се извършат системно.
За сравнение, действащото определение за „системно“ е:

„нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.“, ако се приеме предложението, то ще се промени така:

„нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на предходните наказателни постановления или на предходните електронни фишове, с който на нарушителя се налага наказание за същия вид нарушение, определено в този закон.“

По този начин, абсолютно се размива това понятие и губи всякаква логика, кои са тези предходни, кои включваме, кои не.

3. Вместо да се уеднаквяват и опроставят правилата за всички участници в движението се предлагат промени, които от една страна водят до излишна казуистика, а от друга са лишени от всякаква логика.

Например: За водачите на велосипеди и електрически превозни средства, се дава възможност по тъмно или при намалена видимост да не носят светлоотразителни жилетки, а „светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан“, докато за водачите на в пъти по-големите превозни средства с животинска тяга (каруци) остава изискването да имат жилетка.

Защо МВР създава предпоставка за излишни спорове и съдебни дела, не е ясно. Забранява се поставянето на ВСЯКАКЪВ вид фолио на предните стъкла на автомобила, въпреки че в последните години има достатъчен брой изследвания, които доказват ползите от поставяне на UV и Слънцезащитни фолиа, които не намаляват видимостта. Напрактика на водачите на най-трудните за виждане ППС се позволява да носят каквото си поискат, а на тези управляващи по-големи и видими обекти се ограничават правата.

Също така се вменява абсурдното задължение на водачите на МПС да проверяват дали в ограничената от конструкцията на превозното средство зона на видимост няма други участници в движението. Очевидно е, че това задължение е неизпълнимо, защото няма как да видиш нещо, което физически си ограничен да можеш да възприемеш. В същия този дух на водачите на МПС се задължават да спират винаги, когато има пешеходци, които изчакват до пешеходната пътека, но за пешеходците не се създава на срещно задължение да не стоят в тази зона, в случай че няма да пресичат. Как това кореспондира с целта на закона за опазване на „околната среда от замърсяването от моторните превозни средства“, не става ясно.

Това е малка част от взаимно противоречащите си предложения за нови правила към всички участници в движението по пътищата.

4. Вместо да се вмени за пореден път задължение на Министерски съвет да Утвърди Правилник за приложение на ЗДВП, какъвто от 1999 г. насам няма приет, се вменява задължение на МС да утвърди Правилник за пътните знаци и маркировка. Нещо, което е от изключителната компетентност на МРРБ и МВР, и което те могат да изпълняват съвместно. В същия дух се предлага задължение за Стопаните да пътя да „извършват оценка на причините и условията за настъпването на пътнотранспортни произшествия и да предприемат мерки за ограничаването им“ без участието на представители на съответната областна дирекция на МВР. Това е меко казано абсурдно и трудно за изпълнение, тъй като данните за ПТП се събират основно от „Пътна полиция“.

5. Дават се правомощия на контролните органи, които са по-скоро опасни и ще създадат предпоставка за ПТП с тяхно участие.

чл. 165, ал. 1, т. 10 се изменя така: „13. имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата и с необозначени служебни автомобили“
В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи могат да осъществяват контролните си функции по този закон и от необозначени служебни моторни превозни средства на Министерството на вътрешните работи. Контролът от необозначени служебни моторни превозни средства може да се извършва и с автоматизирани технически средства и системи. Сигналите за спиране, които се подават от движещи се необозначени служебни моторни превозни средства, са едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя светлина, специален звуков сигнал или постоянно светещ, или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ!“ и текст с указания към водача на български и английски език, или през високоговорителната уредба на моторното превозно средство.“

В светлината на множеството случаи с участие на автомобили, които са собственост на криминално проявени и имат сигнални светлини или притежават указателни палки с надпис „ПОЛИЦИЯ!“, е меко казано недопустимо да се предлага подобно нещо.

6. На последно място считаме, че предложения Закон дава възможност на най-опасните нарушители, а именно онези, които управляват системно след употреба на алкохол или наркотици на възможност да избегнат наказание. С предложенията се дава възможност да се еднократно да се откаже проверка за алкохол или наркотици БЕЗ медицински причини. Очевидно е, че така предложения текст дава преференция на онези, които съзнателно искат да избегнат наказателна отговорност, да го направят.

Всички предложени промени са поредните кръпки на парче и в годината на поредната трагедия са инструмент за евтин политически ПР, който показва само едно – безсилие и некомпетентност!

Затова считаме, че настоящия Законопроект не трябва да бъде приеман в този му вид, а да всички институции да си подадат ръка и заедно с неправителствения сектор да впрегна усилия в изработването на изцяло нов Закон за движението по пътищата, който да отговаря по адекватен начин на действителността !“

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments