Стартът на активния летен сезон по българското Черноморие отново разпали сериозни обществени дискусии относно ценовата политика в родните курорти. Повод за дебатите станаха десетки касови бележки и видеоклипове, споделяни от почиващи в социалните мрежи, които за пореден път разделиха мненията по въпроса доколко достъпна е лятната почивка у нас. Темата за баланса в сектора беше анализирана пред „NOVA“ от икономиста Николай Филибев, представителя на Института за анализи и оценки в туризма /ИАОТ/ Константин Занков, ресторантьора Георги Тръпков, както и на потърпевш клиент, разказал за фрапиращ случай в Созопол.
Експертите се обединиха около извода, че основното напрежение не произтича от самите нива на цените, а от субективното усещане на потребителите, че не получават адекватна насрещна услуга за своите пари. Икономистът Николай Филибев алармира, че браншът изпитва остра нужда от сериозни инвестиции в подготовката на кадрите и подобряването на обслужването. Според него масовото наемане на евтина работна ръка от трети страни извън пределите на Европейския съюз води до осезаем спад в стандартите. Експертите отчитат още, че след официалното преминаване на страната към еврото, българският туризъм е поставен под непрекъснато и директно сравнение с утвърдени дестинации като Гърция, Турция, Черна гора, Италия и Испания, което налага цените да се защитават с реално преживяване и качество.
По думите на Филибев, най-острият проблем в момента се крие в нарушеното съотношение между цена и качество. Той коментира, че след приемането на еврото се наблюдава ръст единствено в ценоразписите, но не и в очаквания поток от чуждестранни летовници. Според икономическите анализи секторът на хотелиерството, ресторантьорството и развлекателната индустрия бележи една от най-високите инфлации за последните години, което вече отблъсква традиционни пазари. Той даде пример с румънски туристи, които през настоящата година са предпочели алтернативни чужди дестинации заради неоправданото поскъпване на нощувките по нашето море.
От своя страна Константин Занков от Института за анализи и оценки в туризма призова да не се правят крайни генерализации на базата на единични негативни примери, тъй като по Черноморието има множество обекти с коректно поведение и отлични оферти. Той изтъкна, че свободният пазар притежава собствени регулаторни механизми – когато клиентът се сблъска с абсурдна цена от 9 евро за порция таратор, той има пълното право да напусне заведението и да изрази позицията си чрез негативни отзиви в онлайн платформите. Занков напомни, че туризмът е бизнес, който продава цялостно преживяване, поради което заведенията трябва да заложат на местни суровини, прясна черноморска риба и автентични кулинарни рецепти.
В рамките на дискусията Меги Савова сподели за личен горчив опит от Стария град в Созопол, където седнала с приятели заради обявена промоционална оферта за комбинирана поръчка на кафе и парче торта. При плащането на сметката обаче се оказало, че отстъпката не се прилага, тъй като било поръчано безкофеиново кафе, а крайната сума достигнала 27 евро. Клиентката поясни, че възражението ѝ не е срещу самата стойност, а срещу липсата на предварителна яснота и усещането за дребнаво подвеждане. На следващия ден управителят на обекта е осъществил контакт с нея, за да поднесе своите извинения и да предложи компенсация, която тя е отказала с апел за недопускане на подобни практики в бъдеще.
Хотелиерът Георги Тръпков призна за съществуването на изолирани случаи на спекулативно високи цени, но категорично защити по-голямата част от бранша. Той обясни, че сериозните мениджъри формират ценоразписите си на базата на реална икономическа себестойност, включваща разходите за електроенергия, заплатите на готвачи и сервитьори, а не чрез произволни надценки. Тръпков коментира и сравненията с Южна Европа, където в курорти като Сан Ремо кафето струва малко над евро, като подчерта, че цената се влияе от специфичния оборот на конкретното място. Относно практиката в Испания и Франция за предлагане на дневни менюта на цени между 14 и 17 евро, българският бизнесмен отбеляза, че този модел вече навлиза и у нас, но той е приложим единствено при заведения с много бърз оборот и голям обем на продажбите, а не като универсално правило за всеки тип ресторант.
Присъединете се към нашия Телеграм
