„България може да бъде активен участник в изграждането на новата европейска конкурентоспособност като държава, която предлага решения за развитието на Югоизточна Европа. Не като част от периферията, а като център, не като наблюдател, а като участник.“
Това заяви президентът Илияна Йотова на откриването на тазгодишния форума „Green Transition“. Шестото издание на мащабното събитие, което се организира от „Dir.bg“, е посветено на бъдещето на Европа като конкурентоспособна, иновативна и сигурна. Във форума участват представители на български и международни институции, на Европейската комисия, бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор. Форумът продължава до 5 юни.
В изказването си държавният глава изтъкна динамично променящия се свят, който изпреварва промяната на европейските политики. Тя подчерта връщането на сигурността в центъра на европейския дневен ред, превръщането на енергията в стратегическо преимущество, пренареждането на глобалните вериги за доставки, все по-нарастващата роля на изкуствения интелект. „В тази среда конкурентоспособността е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство“, заяви президентът.
По думите й новите приоритети на Европа – отбрана, иновации, изкуствен интелект, енергийна сигурност не трябва да бъдат реализирани за сметка на кохезионната политика.
„Европейската конкурентоспособност няма да бъде възстановена чрез ново разделение, а чрез истинско сближаване, общ пазар без скрити бариери, силна енергетика, модерна свързаност, индустриална политика, достъп до капитал, изкуствен интелект и участие на всички държави членки в новата икономика“, подчерта Илияна Йотова. Тя беше категорична, че Европа има бъдеще, ако бъде едновременно конкурентна, иновативна, сигурна и сплотена. Ако избере солидарността като сила, а не като слабост, и свързаността вместо разделението.
Кохезионната политика трябва да продължи да изравнява възможностите между регионите, заяви държавният глава, като изтъкна нуждата от анализ на досегашните европейски политики, резултатите от които не са приемани еднозначно. Сред тях тя открои Механизма за възстановяване и устойчивост, Зелената сделка, REPowerEU.
„ReArm Europe и инструментът SAFE поставят основателен акцент върху отбраната. Европа трябва да бъде способна да защитава себе си, но 150 млрд. евро заеми по SAFE не могат сами да изградят европейска отбранителна индустрия, ако няма общи поръчки, оперативна съвместимост, стабилни вериги за доставки, достъп на предприятия от всички региони и реален пазар за съвместно производство“, заяви държавният глава.
В изказването си президентът постави акцент върху дебата за Многогодишната финансова рамка на ЕС рамка 2028-2034 г. Тя го определи като разговор за това дали ЕС ще бъде съюз на солидарност и кохезия, или ще се превърне в съюз на различни скорости, в който по-силните държави получават по-бърз достъп до капитал, технологии и решения, а останалите трябва постоянно да догонват. Многогодишната финансова рамка, посочи Илияна Йотова, трябва да стъпи върху няколко основни принципа: сближаване, конкурентоспособност, гъвкавост, контрол, прозрачност, реформи с реални резултати.
Европа има нужда от нов Европейски фонд за конкурентоспособност, но той не трябва да се превърне в инструмент, от който печелят само държавите с най-силен административен и корпоративен капацитет, защото така ще финансираме нова концентрация, подчерта президентът Йотова. Затова трябва да има ясни регионални гаранции, силно участие на местните власти, инструменти и възможности за по-слабо развитите региони и консорциуми между предприятия от различни държави членки, включващи поне една по-малка или догонваща икономика, посочи тя.
Държавният глава постави акцент и върху разговора за Европа на две скорости.
„Изглежда като удобен механизъм за по-бързи решения, но в дългосрочен план крие риск от политическо разслоение, регионални блокове и нови невидими граници вътре в съюза“, посочи Илияна Йотова. По думите й ЕС не е създаден, за да подрежда държавите членки в първа и втора класа и най-голямата му сила е способността да превръща различията в обща посока.
Илияна Йотова постави фокус върху енергийната, транспортната и дигиталната свързаност като ключови за развитието на конкурентоспособна Европа.
„Конкурентоспособността има физическа инфраструктура. Тя не е само регламент, бюджет или лозунг, а и електропровод, железопътна линия, пристанище, център за данни, лаборатория, завод, университет, фонд за рисков капитал и работеща администрация. Европа трябва да се върне към тази конкретика“, изтъкна президентът.
Държавният глава подчерта потенциала на България да има активна роля в създаването на конкурентна Европа, както и ключовото място на страната ни в региона. В областта на енергетиката и енергийната свързаност тя припомни проектите, в които участва България. Вертикалният газов коридор през Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна показва стратегическото значение на българската държава за диверсификацията на доставките и за енергийната сигурност, посочи президентът. По думите й свързването в реален пазар на гръцките терминали, българската газова инфраструктура, румънските връзки и украинските нужди би бил пример за европейска стратегическа автономия в действие.
Президентът изтъкна и възможностите България да се превърне в транспортен и логистичен център. От гръцките пристанища през България и Румъния към Молдова и Украйна се оформя вертикална ос Юг-Север с огромно значение за търговията, сигурността и възстановяването на Украйна. По думите й тази ос трябва да бъде призната като стратегически европейски коридор и да бъде финансирана не като сбор от национални участъци, а като общ европейски проект. Ако Европейският съюз иска реална диверсификация на веригите за доставки, Балканите не могат да бъдат инфраструктурна периферия. Те трябва да бъдат част от сърцето на новата европейска логистика, подчерта тя.
Изборът България да бъде сред държавите, в които ще се изгради една от европейските гигафабрики за изкуствен интелект, доказва възможностите на страната ни и перспективите тя да бъде дигитален център, заяви още държавният глава. Илияна Йотова посочи, че Европа трябва да създаде реална инфраструктура за изкуствен интелект и съхранение на данни. Фабриките за изкуствен интелект трябва да бъдат свързани с университети, бизнес и индустрия във всички региони, така че да се изгради европейски континент на иновации, а не няколко отделни технологични острова. Президентът посочи също така българските възможности в областта на индустрията.
България може да бъде гласът на политиката на сближаване в новата конкурентоспособност. Ние трябва да кажем, че регионалното развитие и високите технологии не са противоположности. Напротив – бъдещата кохезия трябва да бъде кохезия на модернизацията, изтъкна Илияна Йотова.
Президентът припомни докладите на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС и на Енрико Лета за бъдещето на единния пазар на съюза, като изтъкна вярната диагноза, която са дали на Европа. Тя подчерта необходимостта тези доклади да се превърнат в календар за действие. „Ако няма срокове, няма изпълнение. Ако няма изпълнение, няма доверие. А ако няма доверие, европейският проект ще бъде атакуван не само отвън, но и отвътре“, заяви Йотова, като предложи ЕС да приеме Европейски пакт за реализация с измерими цели до 2030 г. Президентът подчерта, че Европа трябва да премине от политика на обявени цели към политика на изпълнени проекти.
Присъединете се към нашия Телеграм
