Попитаха ме какво да очаквам от COP26? Отговарям, нищо и това не е песимистичната прогноза.
Декларации, висопарни гретениски паники. Развитите страни обещаваха да дадат едни пари – 100 милиарда долара, на развиващите се страни, за да се включат към климатичните политики.
Най-големият емитент Китай – отговаря за почти 30 процента от емисиите, няма да участва. С една дума, гледайте си работата.
Няма изгледи другите големи емитенти – като Индия и Бразилия, да се съгласят, освен на думи, да следват тези политики.
ЕС, която емитира 7-8 процента, за пореден път ще демонстрира, че гравитацията на разума и логика не важат за една купчина лидери на Германия, Холандия, Австрия и т.н., които за пореден път ще призоват да затегнем коланите и да се самобичуваме с по-високи цени на енергия, горива, стоки.
Не случайно бизнесът масово емигрира от ЕС към съседни страни. Тук ще правим дигитална, тоест деиндустриализирана икономика. Но без индустриална база тази икономика е въздушна кула.
Не знам, но като че ли отново изтеглихме къса клечка.
Източник: Ilian Vassilev, Facebook
