„През 2023 година предстои падежиране на дълг от над 3 млрд. лева, това значи, че ще трябва да теглим нов дълг. Ще се вдигне цената на кредитиране за бизнеса и домакинствата, както и лихвите по финансирането им.“
Това заяви Михаил Кръстев, икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики. По думите му дълговата криза е от приемането на Бюджет 2022, тъй като е бил социален, но „някой трябва да плати сметката“. Той уточни, че разходите надхвърлят приходната част от бюджета, при което ще се тегли нов дълг или ще се вдигат данъците.
„Докато имаме пари в централния бюджет, ще има пари и за пенсии. Въпросът е докога. Рецесията е с цел да се охлади икономиката. Не съм оптимист, че тя ще е лека. Действа се на парче, европейската икономика е заплашена и от други кризи. Тегленето на дълг през пролетта е щяло да бъде при по-добри условия. Само за една седмица от последния емитиран дълг, влошихме положението си“, коментира икономистът пред „NOVA“.
Икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов смята, че можем да видим забавяне на производството и търсенето. Според него ще се увеличи безработицата, а предприятията ще са на прага на фалита. По думите му Еврозоната е по-подготвена за рецесия, финансовият шок ще е по-малък отколкото през 2008 година.
„Китайската икономика също е в криза и износ натам няма да може да ни спаси. При приемането на Бюджет 2023 трябва да има ясна рамка за дефицит и удържането му в разумни граници. Увеличението на лихвите убива инфлацията. Второто голямо финансово перо в бюджета са компенсациите на небитовите потребители над 1 млрд. на месец. Те отиват и в предприятия с високи печалби“, посочи Богданов.
