Централното отопление в България е синоним на аварии, дългове и остарели технологии, докато други държави успешно внедряват устойчиви и екологични решения за топлоснабдяване. „Грийнпийс“–България отправя призив към институциите и топлофикационните дружества за спешна модернизация на сектора. Организацията обяви, че ще проведе срещи и дискусии, за да представи добрите световни практики и да настоява за преход към чисти и ефективни отоплителни технологии.
Дължината на тръбите, които доставят топлина в Европа, е 190 000 километра – еквивалент на половината разстояние до Луната. Най-силно развито е централното отопление в Скандинавия и Централна Европа, където обаче зависимостта от изкопаеми горива все още е висока. Над 70% от сградите в Европа разчитат на газ, въглища или мазут за отопление, което задълбочава климатичните проблеми и зависимостта от монополни енергийни компании.
В някои страни, като Румъния, Полша и Австрия, вече се разработват иновативни проекти, които могат да бъдат приложени и в България. През 2024 г. Румъния подписа договор със САЩ за проучване и внедряване на геотермална енергия. Очаква се части от Букурещ да се отопляват чрез извличане на топлина от земните недра, което ще намали разходите за енергия и ще елиминира вредните емисии.
Полската столица създаде пилотен проект, при който топлината от метротунелите се улавя и използва за отопление на обществени и жилищни сгради. Само в една от станциите на метрото се губят 62 GWh топлина годишно, което е достатъчно за над 14 000 домакинства. В сръбския град Нови Сад започва изграждането на уникална соларна отоплителна система, която ще намали с 30% зависимостта от природен газ и ще осигури по-екологична енергия за битовите потребители.
Австрийската столица въведе най-голямата термопомпа в Европа, която извлича топлина от отпадните води и осигурява отопление за 56 000 домакинства. Предстои удвояване на капацитета ѝ през следващите години. В България обаче модернизацията на „Топлофикация София“ остава на хартия. Дружеството е в катастрофално финансово състояние, като дължи над 1,6 милиарда лева на „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг.
Всеки бизнес план за оздравяване и модернизация остава без реално изпълнение, тъй като няма средства за инвестиции. Според експерти „Топлофикация София“ може да се модернизира чрез:
– Термопомпени инсталации в районните отоплителни централи
– Големи фотоволтаични централи за производство на зелена енергия
– Инсталации за слънчева топла вода, които могат да спестят 72 000 тона въглеродни емисии за 20 години
– Въпреки че през 2022 г. София беше избрана за един от 100-те климатично неутрални града на Европа, реални действия за модернизация на топлофикацията липсват.
Според „Грийнпийс“ – България държавата трябва да предприеме незабавни действия, за да:
– Прекрати зависимостта от изкопаеми горива
– Инвестира в нови технологии за устойчиво отопление
– Гарантира достъпна, екологична и ефективна топлоенергия.
„Топлофикация София“ се намира в критично състояние и няма място в град, който претендира да бъде модерен и устойчив. Необходима е спешна реформа, която да позволи внедряването на иновативни и зелени енергийни решения. Ако България не предприеме действия, ще остане в периферията на енергийната революция, докато други държави вече инвестират в устойчивото бъдеще.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Българската историята с Румен Петков: Управлението на Коломан I Асен – детето цар
