Властта има право да греши. В демокрацията дори това е част от играта. Избирателите гласуват доверие, очакват резултати, понякога прощават, понякога наказват. Но има решения, чиято цена не е просто електорална — тя е икономическа, социална и дългосрочна. Едно такова решение е влизането на България в еврозоната.
След години на отлагане, политически колебания и институционални подготовки, темата отново е на масата. Властта уверява, че „всичко е под контрол“ и че българските граждани няма от какво да се страхуват. Но хората се страхуват — не защото са глупави или лесно манипулируеми, а защото помнят. Помнят как и други грешки на властта са били обяснявани като „неизбежни“, „реформи“ или „временни неудобства“.
Не е нужно човек да е икономист, за да разбере, че въвеждането на еврото ще засегне всеки джоб, всяко домакинство, всяка малка фирма. Цените, заплатите, лихвите, спестяванията — всичко това ще премине през нова, неизпитана в български условия система. Има примери — добри и лоши — от други страни. Но никой не може да гарантира, че в нашия случай ефектът ще бъде предимно положителен.
Затова нека не бързаме. Нека решението не се взема между две командировки в Брюксел или като опит за политическа легитимация. Ако влизането в еврозоната е неизбежно, нека поне бъде направено с пълната прозрачност, с изчерпателна разяснителна кампания и със сериозна защита за най-уязвимите.
Властта има право да греши — това е част от риска на управлението. Но еврозоната не е тема, в която можем да си позволим грешка. Защото не само управляващите ще я платят. Ще я платим всички.
Присъединете се към нашия Телеграм
