Днес в Косово се провеждат парламентарни избори, които ще определят състава на 120-местния парламент за следващите четири години. Това са първите избори, при които косовският парламент е изпълнил пълния си четиригодишен мандат след обявяването на независимостта на страната през 2008 г. Парламентарните избори в Косово са деветите поред от края на конфликта между сръбските правителствени сили и етническите албански сепаратисти /1998–1999 г./. Въпреки че Сърбия не признава независимостта на Косово, изборите се провеждат при значителен международен интерес, особено предвид сложните отношения между двете страни.
От 120 места в парламента, 20 са гарантирани за представителите на етническите малцинства, включително сърби, турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани. Десет от тези места са запазени за етническите сърби, чиято численост в страната се оценява на около 100 000 души. На изборите участват 28 политически субекта, включително осем албански партии, седем сръбски, както и политически формации на бошняци, турци, роми и други етнически групи.
Най-голямата надпревара се очертава между четирите водещи политически сили:
– Движение „Самоопределение“ /LVV/ – управляващата партия на премиера Албин Курти, която следва националистическа и лява политика.
– Демократическа партия на Косово /ДПК/PDK/ – дясноцентристка опозиционна партия, водена от Мемли Красничи.
– Демократичен съюз на Косово /ДСК/LDK/ – друга дясноцентристка формация, чийто лидер е Люмир Абдиджику.
– Алианс за бъдещето на Косово /АБК/AAK/ – дясна коалиция, водена от бившия премиер Рамуш Харадинай.
– Кандидатите за премиер са Албин Курти /LVV/, Бедри Хамза /ДПК/PDK/, Люмир Абдиджику /ДСК/LDK/ и Рамуш Харадинай /АБК – NISMA/.
Тези избори се разглеждат като вот на доверие за правителството на Албин Курти, което беше обвинявано от опозицията, че е влошило отношенията на Косово със стратегическите му партньори – САЩ и Европейския съюз.
Вашингтон и Брюксел критикуваха редица действия на правителството, особено по отношение на Северно Косово, където етническите сърби се противопоставят на косовската администрация. ЕС дори наложи санкции срещу Косово през 2023 г. заради едностранни действия на правителството в Прищина. Новият парламент и правителство ще трябва да продължат диалога със Сърбия под егидата на ЕС, който сега е воден от новия специален пратеник Петер Сьоренсен. Друг ключов въпрос пред новото управление ще бъде пътят на Косово към евроатлантическите структури.
По данни на Централната избирателна комисия, право на глас имат 2 075 868 души, като 1 970 944 са регистрирани избиратели в Косово, а 104 924 са косовари в чужбина. За честността на изборите следят 100 наблюдатели от ЕС, 18 от Съвета на Европа и представители на други международни и местни организации.
Изходът от изборите ще бъде решаващ за бъдещата политика на Косово, както и за неговите международни отношения. Очаква се окончателните резултати да бъдат обявени в следващите дни, след като бъдат обработени всички бюлетини.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
„Хамас“ освобождава още трима израелски заложници, напрежението в Газа остава
