Училищното образование в България се намира в тежка, дългогодишна и безмилостно задълбочаваща се криза, която застрашава устоите на самото ни общество. В това са категорични организаторите на петиция. Тя ще бъде внесена до отговорните институции в България с искане да се вземат мерки за едно истинско и качествено образование.
Гражданите са категорични, че резултатите от националните външни оценявания и зрелостни изпити и заключенията на български и международни изследвания недвусмислено показват, че то:
· не предоставя ключови академични знания и умения;
· не развива функционална грамотност, творческо и критично мислене, социално-емоционални компетентности и мотивация за учене през целия живот, нито подготвя децата за предизвикателствата на дигиталната епоха;
· не успява да изгради адекватна здравна култура и житейски умения, лична отговорност, взаимно уважение и гражданско самосъзнание.
Редица експерти, организации и участници в образователния процес от години сигнализират за ключови проблеми като:
· непригодни учебни програми и морално остарели методики;
· огромни финансови, емоционални и организационни ресурси, влагани от стотици хиляди семейства за компенсиране на дефицитите на образователната система;
· принудителен, но ограничен и ограничаващ „избор“ на профилирана/професионална паралелка след 7 клас;
· възпроизвеждане и задълбочаване на неравенства и сегрегация;
· непрекъснато покачващи се нива на стрес, тормоз и насилие;
· неглижиране на физическото и психичното здраве на учениците и условията за неговото опазване;
· липса на ефективни механизми за подкрепа на учениците и учителите и за разпространяване на доказани добри практики.
Решаването на тези проблеми и предприемането на адекватни мерки за осъвременяване на българското образование е въпрос на оцеляване и бъдеще за всички нас. Това подчертават още гражданите. И допълват:
„Вместо това Министерството на образованието и науката и неговите сателити упорито следват политики, които не интегрират, а сегрегират; не развиват, а потискат; не решават, а прикриват; не координират, а контролират. За пореден път ни предлагат псевдомерки и псевдореформи, противоречащи на базови педагогически принципи и ценности и рискуващи още по-голямо задълбочаване на проблемите, включително спорни, потенциално опасни промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Вместо насърчаване на критичното и творческото мислене, на социално-емоционалните и гражданските компетентности – натрапват ни задължителен час по Добродетели и религии. Не е ясно какво налага вместо избираем, както досега, да стане задължителен. Не знаем кой, как и какво ще преподава, нито как ще се гарантира реален избор на всеки ученик и кой от сегашните часове ще отпадне. Не се предвижда пилотно въвеждане и анализ на резултатите. Липсват дори предварителна оценка на последиците за образованието и обществото, правни анализи и финансов разчет. МОН очаква данъкоплатецът просто да подпише празен чек за скъп и взривоопасен експеримент, рискуващ нов срив в образованието, профанизиране на вярата и разединение в обществото.
Вместо условия за здравословна, сигурна и подкрепяща среда, стимулираща личностното развитие – настояват за още повече санкции и забрани, вменяване на вина, отчуждение и изолация.
Вместо съвременна подготовка, свобода в работата и адекватни механизми за подкрепа на учителите – неясни критерии за оценка и лесно отстраняване на неудобните.
Вместо сътрудничество и укрепване на жизненоважната връзка между училището, ученика и семейството – дълбоко противопоставяне между учители и родители и засилващо се взаимно недоверие.
Вместо повишаване на качеството във всички училища и възможност всеки ученик да развива оптимално заложбите и интересите си – поредните недообмислени промени във формата на НВО и ожесточаване на конкуренцията между децата.
Неслучайно тези и други неуместни, до голяма степен политизирани предложения предизвикаха небивал обществен отпор. За съжаление, образователните власти не се вслушаха в аргументите, данните и анализите, нито в стотиците отрицателни становища към законопроекта. Станахме свидетели на намесата на религиозни институции, дискредитиране на фундаментални просветни принципи, откровени неистини и опити за заглушаване на легитимни младежки организации противно на водещи световни политики за овластяване на младите и зачитане на гласовете им.
Трябва ясно да заявим: Образованието не засяга само едно министерство, нито дори само училищните екипи и семействата с ученици.
Образованието е основата на нашето общество и е абсолютно недопустимо да се управлява от партийни, идеологически или меркантилни интереси.“
Ето защо гражданите категорично настояват:
1. Народните представители да не приемат спорни поправки на парче, които ще костват ценни ресурси, ще затлачат важните секторни реформи и ще предизвикат още по-голямо обществено разединение.
2. Образованието да заеме полагащото му се място на надпартиен, национален приоритет.
3. Да бъде създаден независим национален Съвет по образованието към Министерски съвет, който да инициира сериозен обществен и експертен дебат за целите на съвременното образование и да очертае план за тяхното постигане, подчинен на задълбочени анализи и научнообосновани методики.
„Ние – ученици, учители, родители, експерти, общественици и преди всичко, заинтересовани граждани – отказваме повече да се поддаваме на манипулативно разделение и противопоставяне помежду ни. Имаме обща цел: здраво, съвременно и проспериращо общество, изградено от знаещи, можещи и свободни личности, които живеят в мир и уважение помежду си. Децата ни са носители на правото на качествено и устойчиво образование, отговарящо на днешния ден. Държавата – на задължението да им го осигури. И това е в интерес на всички ни“, посочват още те в своята петиция.
Присъединете се към нашия Телеграм
