Село Сенкивка в Украйна се намира в пресечната точка на граничния пункт между Украйна, Русия и Беларус. Някога там са се провеждали фестивали, на които се е чествало приятелството между трите страни, а сега това е фронтова линия на войната, а жителите му разказват, че семействата, разделени отвъд границите, вече живеят в страх. Йогита Лимайе, която е успяла трудно да се добере до селото, е свидетел от първа ръка на последиците от конфликта в една общност, разкъсвана от войната.
В началото на април руските сили се изтеглиха от Северна Украйна, но минометният обстрел и атаките с гранати в Сенкивка продължават. Преди инвазията в него са живели малко повече от 200 души. Сега там има само няколко души, които са се върнали.
Домът на Нина Маленок се намира точно до мястото, където руските войски са започнали инвазията си в Украйна по пътя към северния град Чернигов и столицата Киев. В двора на дома на жената сега е забита опашка на ракета, изстреляна в ранните часове на 24 февруари – деня, в който започва войната. Нина си спомня:
„Чух как ракетата се приземява в двора ми. Навсякъде имаше огън и дим. Светлините ми изгаснаха. Скочих от леглото и избягах от къщата си.“
През следващите дни, скрита в мазето, тя чува самолети, които съвсем наблизо, тежки военни автомобили, които влизат в града, и чести звуци от клаксони. На 8 март руски телевизионни журналисти са посетили дома на Нина, придружени от руски военнослужещи. Много ракети са разпръснати из цялото село. Експерти, които са видели снимки на ракетите, заявиха пред „BBC,“ че те вероятно са пренасяли касетъчни бомби, забранени в други части на света заради разрушенията, които причиняват. И Русия, и Украйна са обвинявани открито, че все още ги използват. Дори след оттеглянето на военните сили Нина не се чувства в безопасност.
За друга местна жена, на име Лидия Билоусова, това е вторият път в живота й, когато вижда танкове на прага на дома си. Родена през 1930 г., тя си спомня много добре Втората световна война и германските войници, които са идвали в селото им:
„Оттеглящите се войници ни бяха предупредили, че ще дойдат пак. Затова се криехме в окопите, снабдени само със сух хляб в платнени торби. На разсъмване те бяха по улиците ни с конете и машините си, пресичаха градините ни с картечници, но не е имало масов обстрел като сега. Навремето можех да избягам. Вече съм стара. Вече не мога.„
Преди нахлуването на Русия в Крим през 2014 г. тристранният граничен пункт е бил отворен, а на мястото, където страните са се срещали, се е празнувал фестивал на единството. Там все още се издига паметник, посветен на приятелството между тях, наречен „Трите сестри„.
Покойният съпруг на Лидия е бил родом от Беларус. Семействата и приятелствата, които се разпростират отвъд границите, са разделени както в мислите си, така и физически заради разстоянието. След 2014 г. преминаването на границата стана по-трудно за хората от всички тези страни. Сега това е невъзможно.
