От юли 2022 г. до днес цената на бензина в България е спаднала с над 1 лев на литър – от около 3.26 лв. тогава до 2.31 лв. през юни 2024 г., по данни от Fuelo.net. Това е сериозен спад – почти 30% по-ниска цена на един от ключовите разходни фактори за производители, доставчици и търговци.
Но ако отидете в магазина, в кварталната баничарница или поръчате онлайн, ще усетите ли облекчение в портфейла си? Едва ли. Цените в търговията не помръдват надолу. Няма ги обещаните „по-ниски цени при по-ниски разходи“.
А не беше така, когато горивата поскъпваха. Спомняте ли си как с всеки нов пик на цената на дизела веднага поскъпваха всичко – от краставиците до превозите?
Тогава: „Цените на горивата се качват – ние просто сме принудени да прехвърлим това върху крайния потребител.“
Сега: „Горивата падат ли? Ами, още не сме го усетили достатъчно, за да го отразим в цените…“
Този двоен аршин повдига основателни въпроси:
- Кога всъщност работи „пазарната логика“?
- Ако при спад на разходите цените не се променят, но при ръст скачат мигновено – това ли е справедливостта на „свободния пазар“?
И не е ли това скрита инфлация, която при повишаване на цените на горивата ще ни плесне като мокър парцал?
Да, повишение има в други компоненти – труд, наеми. Но горивата са един от универсалните двигатели във всяка верига на стойността. И когато те поевтинеят с над 30%, а цените по щандовете не мръднат, въпросът не е „Защо?“, а „Докога?“
Защото ако сега, при по-ниски горива, не усещаме облекчение, какво ще стане, когато те пак поскъпнат?
Ето няколко причини, поради които може да се случва този необясним на пръв поглед феномен:
- Забавената реакция на пазара. Една от основните причини е времевият диапазон между промяната в цените на суровините и отразяването им в крайната цена. Търговците и производителите често работят със стари договори за доставка, сключени при по-високи цени на горива и логистика. Те трябва да изчерпят наличностите и да преминат през нови цикли на доставки, за да отчетат реална промяна.
- Понижаване на маржовете. Много фирми се възползват от ситуацията, за да задържат по-високите цени и да компенсират инфлационния натиск от предходни месеци или години. Тъй като потребителите вече са „привикнали“ към по-високи цени, бизнесите не бързат да намалят цените си — особено в сектори с ниска конкуренция.
- Повишените фиксирани разходи. По време на инфлацията в последните две години бизнесите отчетоха сериозни увеличения на разходите за труд, енергия, наеми и кредити. Дори и с по-ниски разходи за гориво, общата себестойност на услугите и стоките остава висока. Тоест — горивото поевтинява, но не достатъчно, за да „надвие“ останалите фактори.
- Нереалистичното търсене. В определени категории стоки (например хранителни продукти и услуги от първа необходимост), търсенето остава стабилно, дори и при по-високи цени. Това позволява на търговците да поддържат високите нива, без страх от масов отлив на клиенти.
- Психологическият ефект и инфлационните очаквания на потребителите. Очакванията за трайна инфлация водят до „втвърдяване“ на ценовите равнища. Бизнесите предпочитат да задържат цените, предвид възможността от бъдещо ново поскъпване на горивата или други разходи. Това създава т.нар. „лепкава инфлация“ — ситуация, в която цените трудно се връщат надолу дори при обективни причини.
Спадът в цените на горивата е добра новина, но тя няма автоматично да се превърне в по-ниски цени за потребителите без активна пазарна реакция и ефективен контрол. Докато инфлационната психология и олигополният характер на някои сектори остават непроменени, ценовата инерция ще продължи да задържа цените на високи нива — дори и когато бензинът поевтинява.
Присъединете се към нашия Телеграм
0% инфлация, 100% илюзия: Статистиката като инструмент за самоуспокоение
