Германецът Карстен Ринк, който обикаля пеша Европа с кучето си Лоте, стигна до Бургас

Карстен Ринк е на 43 години и е роден в село Щайнкирхен, което се намира близо до Хамбург. Заедно със своето 10-годишно куче Лоти, смес между лабрадор и мюнстерлендер, обикаля пеша Европа. 

От няколко дни той е в България, като в събота пристигна в Бургас, след което се отправи към курорта „Слънчев бряг“ за кратка почивка. Искра.бг го потърси за интервю, за да разкаже на българските читатели за своите приключения си и впечатленията си от нашата страна. 

Какво ви тласна към това да зарежете всичко и да започнете да обикаляте Европа пеша?

Психични проблеми. Канадецът Жан Беливо, обиколил света 11 години. Той ме вдъхнови да направя нещо подобно. Не света, а Европа. Планът ми е да посетя 40 държави на този континент и ще ми отнеме около 5 години. Общото разстояние ще бъде близо 25 000 км.

Колко държави сте посетил до този момент и колко километра общо успяхте да извървите? 

Започнах тази дълга разходка на 1 май 2021 година. България е страна номер 21. До Слънчев бряг, където съм в момента, съм изминал около 15 600 км. 11 чифта обувки ме пренесоха през половината континент.

Как ви се отразява този начин на живот, който много хора биха сметнали за екстремен? Как се чувствате психически и физически след толкова извървяни километри?

Едно от първите ми впечатления беше свързано с това колко бързо човешкото тяло успява да запамети инстинктивното поведение. Когато слънцето залезе например, изведнъж се уморяваш. Когато първата птица започне да пее сутрин, изведнъж се събуждаш. Малко е диво, когато го сравнявате в рамките на четирите сезона. През зимата си лягате в 17:00 часа следобед и спите пълноценно до 08:00 часа сутринта. Това са 15 часа сън. През лятото спите по-малко. И все още сте пълни с енергия.

Получавате представа какво са били способни да правят нашите предци. Човешкото тяло може да работи на изключително ниво. Но в днешно време много хора са загубили това знание. Оплакваме се от толкова много дребни неща. Животът ни е лесен от много гледни точки. Отказахме се от толкова много черти. Ние сме толкова зависими от толкова много неща, които нашите баби, дядовци и прабаби са били способни да направят. Това е умопомрачително.

Скъпо ли излиза едно такова приключение?

Изчислявам с 25 евро на ден, плюс някои пасивни разходи. За малко повече от година съм изхарчил общо около 10 000 €.

Коя е била най-трудната част от преживяването и имало ли е момент, в който сте бил близо до отказването?

Никога не съм искал да се откажа, но имаше едно събитие, което много ме разстрои. На Лоте и израсна тумор на десния крак. Ветеринарният лекар ми каза, че трябва да го наблюдавам и когато порасне, да помисля за операция. Това се случи в Южна Франция, близо до Кан. Бях близо до това да изпратя Лоте вкъщи. Оттам нататък щях да се прибера сам пеша. Това щеше да означава, че няма да видя България. Но всичко мина добре и сега сме тук в Слънчев бряг на Черно море.

Разкажете някоя история, на която читателите не биха повярвали, че се е случила? 

Удивително е как работи нашата вселена. Когато се придържате към негативизма, вие се превръщате в гигантски „магнит за лошото“. Но когато останете позитивни, ще ви се случат най-необикновените чудеса. Всеки път, когато преминавах през трудни моменти, внезапно някой се появяваше зад ъгъла и ми предлагаше помощ. Дали с дребни проблеми като спукана гума или с историята с тумора на Лоте.

Сблъсках се с човек, който можеше да говори френски и той ми помогна да си уредя среща с ветеринарен лекар, който успя в този ден навреме да ми помогне, за да не загубя много време. Той дори пое огромна част от сметката. Завинаги ще съм благодарен на този човек и семейството му. Невероятно е как нещата се събраха и то само със „силата“ на положителността.

В събота пристигнахте в Бургас, а после се отправихте към курорта „Слънчев бряг“. С какви впечатления останахте от двете места?

И двете места са доста интересни. Но честно казано не съм видял много от тях, особено Бургас. Аз не съм „човек от града“. През повечето време, когато трябва да мина през голямо и претъпкано място, се опитвам да се приближа възможно най-близо и на следващия ден минавам бързо през него.

Много повече ми хареса пейзажът от Златоград до Бургас. Преминавайки през планините от Гърция и бавно навлизайки в по-равнинните райони на България. Има огромни гори и удивителни гледки навсякъде. Воят на чакалите през нощта, когато нощувате на автобусна спирка или в палатка. Гущерите се движат през тревата, опитвайки се да се скрият от Лоте. Змиите, които понякога можете да забележите.
Костенурки. Пеперуди и буболечки. Много ми хареса пейзажът и животните.

В Слънчев бряг останах два дни да си почина малко. Там ще прекарам малко повече време, за да посетя ресторант или да поседя на плажа.

Коя е Вашата следваща дестинация?

От „Слънчев бряг“ пътят ще ме води към Шумен, Разград и Русе. В Русе ще пресека река Дунав и ще посетя страна номер 22: Румъния.

Имотен експерт: Ако има балон на пазара, той е при старите панелки