На картата на въздушния трафик днес все по-ясно се очертават зони, в които самолетите не летят, пише „CNN“. Те бележат не просто въздушни пространства, а геополитически рискове. От Украйна до Иран, от Израел до Ирак — конфликтите пробиват „дупки“ в небето, принуждавайки авиокомпаниите да реагират бързо и скъпо.
„Затварянето на въздушното пространство стана доста често явление“, коментира Брендан Соби, авиационен консултант от Сингапур. Според него авиокомпаниите вече поддържат екипи, които непрекъснато следят глобалната обстановка. Но дори когато въздушното пространство е формално отворено, превозвачите може да го считат за небезопасно и да заобикалят.
Пренасочването на полети често изисква големи отклонения. Това не само увеличава времето и разстоянието, но и разходите. Тони Стантън от Strategic Air изчислява, че всеки допълнителен час полет на Boeing 777 може да струва около 7000 долара само за гориво. Прекъсванията водят до още разходи — за екипажи, летищни такси и пропуснати полети.
„Да се управлява печеливша авиокомпания не е лесно“, отбелязва Стантън. Трудностите са особено сериозни за кратките полети в Близкия изток и Централна Азия, където досегашните маршрути през Иран и Израел са вече затворени. В момента трафикът се стеснява до няколко коридора над Саудитска Арабия, Египет и Турция, което допълнително натоварва въздушните диспечери.
Освен конфликти, заплаха за авиацията са и природните бедствия. Стантън посочва вулканичните изригвания като особено опасни, с примера на Ейяфятлайокутл през 2010 г., който парализира въздушния трафик над Атлантика. Той подчерта:
„Изригването на вулкан може да има много по-големи последствия от конфликтна зона.“
Докато авиационният свят се опитва да балансира между безопасност и ефективност, въздушното пространство става новото поле на глобални напрежения. И макар пътниците да се чувстват далеч от събитията на земята, реалността е, че политиката остава неотменна част от всяко пътуване.
Два европейски спътника създадоха първите изкуствени слънчеви затъмнения
