На фона на десетки хиляди българи, които през това лято на 2025 г. живеят на воден режим, Бургас изглежда като остров на спокойствие. Официалните уверения са категорични – „няма риск от безводие“, „имаме вода за две години напред“. Но реалността на терен говори на съвсем различен език.
Днес в Морската градина, в сърцето на един от най-зелените късове на града, от земята бликат струи вода, като безконтролни фонтани. А по алеите се стичат потоци, изтичащи безцелно и безвъзвратно. Разпилени капки живот, които вместо да стигнат до домовете на хората в бедстващи села, потъват в асфалта.
Иронията е болезнена – докато над 260 000 българи в различни региони са оставени да разчитат на графици за пускане на вода, в Бургас тя се излива неконтролирано по улиците. Остарялата инфраструктура, за която всички институции от години предупреждават, се оказва не просто слабост, а цинична картина на националното противоречие: едни нямат вода за пиене, а други я губят заради пробити тръби и некачествена поддръжка.
Властите обещават, че язовирите „Камчия“ и „Ясна поляна“ са стабилни и ще издържат дори без валежи, въпреки че в първия има 15 млн. кубика по-малко от миналата година по това време. Но снимките от днес са живо доказателство, че водната криза не е само въпрос на природа. Тя е преди всичко човешка – в безхаберието, в липсата на контрол, в бавните реформи и неизпълнените обещания за рехабилитация на мрежата.
Бургас днес е символ. Символ на надеждата, че регионът може да издържи безводното напрежение, но и на гнева – че в една страна, в която се губят над 60% от водата още по тръбите, всяка изтекла капка е морален удар по онези, които се къпят с кофа и пестят всяка глътка.
Истинската битка с безводието няма да бъде спечелена с обещания за пълни язовири, а с действия – с прозрачност, бързи ремонти, ефективен контрол и нова култура на отговорност. Защото без вода няма живот, а днес България буквално оставя живота си да изтича в канавките.
Присъединете се към нашия Телеграм
