Фондация „Общество и сигурност“: Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната

Национално изследване показва, че вътрешните заплахи се възприемат като по-опасни от външните рискове

0
23
Възрастни хора
Снимка: Pixabay

„Държава без стратегия-общество с тревожност! На фона на нарастващи геополитически напрежения България продължава да живее в състояние на стратегически вакуум по отношение на сигурността. Страната няма актуална Национална стратегия за сигурност, нито Стратегия за обществен ред и сигурност, която ясно да определя ролите на институциите и поведението на гражданите при бедствия, аварии и кризи. Липсват ясни протоколи за реакция, липсва системна подготовка на обществото, липсва предвидимост.“

Така започва Facebook публикация на Фондация „Общество и сигурност“, която продължава така

„Дори системата за ранно предупреждение работи „под условие“ – гражданите трябва предварително да активират определени настройки на телефоните си, за да получават предупреждения. В повечето европейски държави тези съобщения достигат автоматично до всички. У нас сигурността зависи от това дали някой е намерил правилното меню в телефона си.

Това не е технически проблем. Това е симптом на липсата на системна политика по сигурността.

На този фон резултатите от националното изследване на Фондация „Общество и сигурност“ очертават ясна и тревожна картина. Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната!

Данните показват, че българите възприемат рисковете реалистично – но и с ясно изразено недоверие към вътрешната стабилност на страната. Повече от половината граждани – 54.1% – смятат, че вътрешните и външните рискове са еднакво опасни. Това показва висока чувствителност към средата на сигурност. Но когато трябва да направят конкретен избор, 21.4% определят вътрешните заплахи като по-опасни, докато само 15.5% посочват външните рискове.

С други думи – българите се страхуват повече от проблемите вътре в държавата, отколкото от външен враг. Парадоксално, въпреки войните в близост до България, обществото възприема като по-реална опасност институционалната нестабилност, престъпността и социалната несигурност. Това е изключително силен сигнал към държавните институции – проблемът на сигурността не е само геополитически. Той е вътрешен.

Почти половината българи живеят с усещане за заплаха

Изследването показва и друг тревожен факт – българското общество е почти наполовина разделено в усещането си за сигурност. През 2026 г.:

  • 48.8% се чувстват спокойни за себе си и близките си;
  • 39.7% живеят с усещане за несигурност;
  • 11.6% не могат да преценят.

Това означава, че близо двама от всеки пет българи живеят с постоянно чувство за риск. Тези стойности показват висока латентна тревожност, която не е резултат от конкретно събитие, а от дългосрочно натрупване на несигурност.

Динамиката през последните години показва нестабилност:

  • 2022 г. – 52.4% се чувстват сигурни;
  • 2024 г. – 45.1%;
  • 2026 г. – 48.8%.

Това означава, че усещането за сигурност не се възстановява устойчиво. Обществото остава колебливо и несигурно. Несигурността има социален профил!

Данните показват ясно, че несигурността не се разпределя равномерно. Жените се чувстват значително по-уязвими от мъжете – знак, че средата на сигурност не функционира еднакво добре за всички.

Най-несигурната група са хората с ниски доходи и основно образование. Това означава, че сигурността в България не е само институционален проблем – тя е и социален проблем. Бедността се превръща в генератор на страх.

От друга страна, хората с по-високи доходи и образование по-често идентифицират конкретни рискове, докато по-уязвимите групи живеят с общо усещане за тревожност. Това е характерно за общества, в които липсва ясна и разбираема политика по сигурността.

Най-важният извод: Най-тревожният резултат от изследването е ясен: Българите не се страхуват толкова от външни врагове, колкото от слабостта на собствената държава.
Липсата на актуални стратегии, отсъствието на ясни протоколи за реакция при кризи и ограничената комуникация с гражданите създават усещането, че сигурността е въпрос на случайност.

Че системата може да реагира – но може и да не реагира. Че предупреждението може да дойде – но може и да не дойде. Че сигурността зависи от това дали си направил правилните настройки в телефона си.

А сигурността никога не трябва да бъде въпрос на случайност. Сигурността трябва да бъде политика. Сигурността трябва да бъде система. Сигурността трябва да бъде предвидима.

Днес в България тя все още не е.

*Изследването е национално представително, проведено от агенция ЕСТАТ по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“, преди пълномащабната операция на САЩ и Израел срещу Иран.“

Присъединете се към нашия Телеграм

Цените на петрола се покачват след атака на кораби близо до Ормузкия проток

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук