Томаж Вук е уловил въглерода. Сега трябва само да го изпрати някъде, пише „Politico“. От 2020 г. насам Вук, който е член на управителния съвет на циментовия завод „Salonit“ в Словения, планира да навлезе сериозно в една индустрия, която се очаква да отбележи бум през следващите години, а именно улавянето на въглерод.
Това е един от начините, по които заводите, отделящи обилни количества въглерод в атмосферата, сред които и „Salonit“, биха могли да продължат да работят за едно по-зелено бъдеще. Има само един проблем – къде да бъде съхраняван въглеродът, който бива улавян.
„Salonit“ се намира на около 50 километра от залива на Триест, италианско пристанище, разположено близо до най-високата точка на Адриатическо море. Оттук заводът на практика може да транспортира въглерода навсякъде, но засега изглежда, че единствените възможности са в Северно море, което обаче изисква продължително време и солидни финансови средства. Вук твърди, че е готов да изпрати въглерода навсякъде, но разбира се, би предпочел места покрай близките Средиземно и Черно море. Засега обаче това е малко вероятно, затова остава вариантът с Северно море.
„Може би е приемливо да се поемат тези разходи за кратък период от време, докато се изготвят по-лесни за реализиране решения“, казва Вук.
Тази главоблъсканица е малък пример за нарастващия проблем за Европа, която се опитва колкото се може по-бързо да създаде инфраструктурата, необходима за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Европейският съюз /ЕС/ силно насърчава компаниите да инвестират в проекти и технологии, които могат да улавят въглерода от въздуха или да предотвратят попадането му там. Все пак, това означава също така да се намерят надеждни места за съхранение на цялото това количество вреден газ. До момента страните от района на Северно море, като Дания и Нидерландия, доминират в отрасъла – факт, който ЕС се стреми да промени чрез нови стимули и правила, целящи създаването на повече хранилища на територията на целия блок до 2030 г.
Не всички обаче са убедени, че планът ще проработи, а някои скептици дори се питат дали улавянето на въглерод наистина си заслужава високите инвестиции, които се изискват. Залогът наистина е голям. Ако генералният план на ЕС се провали, европейските държави без излаз на море и с ниски доходи може да направят инвестиции, които никога няма да има донесат печалба, и евентуално да разрушат традиционните производствени предприятия. Това би довело до още по-голямо икономическо разединение в ЕС и до още една „пропаст“, която трябва да се запълни като част от зелените му амбиции.
Фрагментирано внедряване
През изминалата година в богатия регион, граничещ със Северно море, беше обявено изграждането на множество вакуумни инсталации и хранилища, които имат способността да улавят въглерод. Там се намират и някои от най-големите петролни и газови находища в Европа.
През март стартира обещаващ проект, наречен „Greensand“. Чрез внедряването му беше предвидено първо да бъде уловен въглеродът, който се отделя от промишлени предприятия в Белгия, а след това той да бъде изпратен в изчерпано петролно находище в датската част на Северно море. Капацитетът на съоръжението дава възможност да се съхранява 8 милиона тона въглерод до 2030 г. През май Датската агенция по енергетика възложи на компанията за възобновяеми енергийни източници „Оrsted“ 20-годишен договор за изпълнението на проекта “Kalundborg Hub”, като целта е да се премахне до половин милион тона въглерод от близките топлоелектрически централи от 2026 г. нататък.
Нидерландия също е една от водещите нации в тази инициатива. Проектът „Porthos“ предвижда да се съхранят не по-малко от 2,5 милиона тона в изчерпани газови находища. Компании, които отделят огромно количество въглерод, сред които „Air Liquide“, „Air Products“, „ExxonMobil“ и „Shell“ вече са си осигурили участие в този проект през 2026 г., когато“ Porthos“ официално ще влезе в експлоатация.
Активните действия от страна на северните нации са толкова значими, че според проучвания само Дания може да разработи достатъчен капацитет за съхранение, за да изпълни целта на ЕС за изграждане на 50 млн. тона хранилища за въглерод до 2030 г. – предложение, което Брюксел отправи в своя Закона за нулевата нетна промишленост, законодателна мярка за подпомагане на развитието на екологични проекти в блока като вятърни турбини и слънчеви панели.
