Анализаторът Евгений Кънев отправи остри критики към политически фигури, представители на властта и медийни коментатори заради позициите им относно атаките срещу кораби в Черно море и възможността България да поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. В публикация във Facebook той обвини част от публичните говорители в разпространяване на внушения, които според него обслужват руската пропаганда.
По думите на Кънев прегледът на новинарските медии показва как в публичното пространство се разпространяват послания, които той определя като част от хибридната война на Русия.
Анализаторът критикува изказванията на бивши кандидат-президенти в телевизионния ефир, които според него представят атаките срещу кораби в Черно море като операции на НАТО или Украйна под фалшив флаг. Той посочва, че чрез подобни твърдения се внушава, че целта е България да бъде въвлечена във военен конфликт с Русия.
Кънев обръща внимание и на критиките срещу желанието на ПП и ДБ за активиране на член 4 от Северноатлантическия договор. Според него някои коментатори неправилно представят подобна стъпка като път към пряко участие на страната във война с Русия.
Особено остри са критиките му към министъра на отбраната, когото обвинява в демонстриране на съветски начин на мислене. Повод за реакцията му е предупреждение на военния министър, че след член 4 може да последва член 5 от договора на НАТО. Кънев интерпретира тази позиция като нежелание на управляващите да допуснат подобно развитие.
Според анализатора създаваните в публичното пространство внушения водят до парадоксална ситуация, при която НАТО изглежда като заплаха за България, въпреки че страната е член на Алианса.
Кънев критикува и многократно повтаряните уверения, че България няма да изпраща оръжия, помощ или военнослужещи в Украйна. По негово мнение подобни послания се използват за успокояване на обществеността и отклоняване на вниманието от реалните рискове за националната сигурност.
В публикацията си той поставя под съмнение и адекватността на институционалните реакции при евентуални руски нападения. Анализаторът иронизира действия като събиране на доказателства, наблюдение на ситуацията, свикване на съвети, уведомяване на Брюксел и дипломатически разговори с руския посланик.
Според него подобен подход показва липса на решителност от страна на държавното ръководство. Кънев стига до заключението, че България продължава да демонстрира силна политическа и ментална зависимост от Русия. Той използва определението „руска губерния“, за да изрази недоволството си от поведението на част от политическия елит.
В края на публикацията анализаторът свързва критиките си и с предстоящите избори. Според него политическите послания по темата за войната и националната сигурност се използват за създаване на обществено спокойствие, вместо за открито обсъждане на съществуващите заплахи.
Присъединете се към нашия Телеграм
