Анализаторът Евгений Кънев предупреди, че евентуално увеличение на данъците без реални икономии, реформи и ограничаване на корупционните практики може отново да предизвика обществено напрежение и протести. В позиция, публикувана във Facebook, той направи паралел между причините за предишните масови протести и настоящите бюджетни дилеми пред властта.
Според Кънев хората са излезли на улицата не заради нови скандали, измами или теглене на дълг, а когато чрез Бюджет 2026 е било поискано да плащат повече, без да виждат спиране на „бандитизма“ и злоупотребите с публични средства. По думите му именно искането за още пари от гражданите е отключило силната обществена реакция.
Анализаторът коментира, че премиерът Румен Радев е изправен пред подобна дилема, тъй като според него пари са необходими спешно, но при липса на политическа воля за реформи засега решението се търси чрез поемане на нов дълг.
Кънев подкрепя тезата на икономиста Атанас Пеканов, че рязкото свиване на разходите може да има негативен ефект върху икономиката, като припомня уроците от кризата в Европа в периода 2008–2013 г. В същото време той смята, че има бюджетни пера, които могат да бъдат орязани без съществен икономически удар.
Сред тях анализаторът посочва злоупотребите в капиталовата програма, замразяване на бюджетните заплати, както и съкращаване на заетите в държавната администрация и съдебната система поне до средноевропейските нива.
Кънев предлага и допълнителни мерки за повишаване на събираемостта, включително въвеждане на задължителни касови или картови плащания в сектори като хотелиерство и ресторантьорство, таксиметрови услуги, увеселителни заведения и други услуги.
По думите му след темата за новия дълг не се чуват достатъчно ясно намерения за икономии и реформи, а вместо това се говори за увеличение на данъци, засега основно имотните.
В публикацията си Кънев подчертава, че ключов проблем за България е „хлабавият обществен договор“ между управляващи и управлявани. Той прави сравнение със скандинавските и редица западноевропейски държави, където според него високите данъци вървят с очакване и изискване за честно и добро управление.
Анализаторът смята, че при плосък данък от 10% отношението на гражданите към държавата често се свежда до своеобразна „такса спокойствие“ — обществото плаща, но не се интересува достатъчно как се харчат средствата, стига държавата да не иска още.
„Когато обаче някой управляващ започне с още данъци, без да е спрял кражбите и бандитизма — тогава нека очаква протести“, предупреждава Кънев. Според него, ако управляващите са дошли на власт с обещание, че няма да пипат данъците, подобна промяна може да се превърне в предпоставка за още по-мащабно обществено недоволство.
Присъединете се към нашия Телеграм
Благомир Коцев: Олег Невзоров се появи като основен защитен свидетел по делото ми
