Евгений Кънев: Дали решението на Макрон за предсрочни избори не е бил „Камерън момент“?

1
77
Евгений Кънев
Евгений Кънев. Снимка: Скрийншот от видео на "Продължаваме промяната"

„Събуждам се с въпрос на приятел – “Дали решението на Макрон за предсрочни избори не беше пак “Камерън момент”? Знаете, решението на премиера Дейвид Камерън през 2015 г да свика референдум за Брекзит и така да си подсигури втори мандат, изземвайки посланията на крайната десница се оказа трагична грешка. В резулат, Великобритания е по-скоро объркана Британия, а торите сега катастрофираха с най-голямата си загуба от 190 години.“

Така започва последният анализ на Евгений Кънев, публикуван във Facebook. Той продължава по следния начин:

„Не, Макрон свика предсрочни избори, за да предотврати такава съдба за неговата либерална партия след катастрофата на европейските избори. Вместо да държи сегашното събрание, а крайнодесните да трупат на негов гръб популярност, която да изтрие неговата партия от френската политика (която и без това е едва на 7 години), той използва френската изборна система от два тура за съюз с крайната левица на втори тур, чрез който да спре Льо Пен.

Сега победа отбеляза не Льо ПЕН, а Меланшон – другата, лява крайност. Само че… така са разположени силите в парламента, че почти не може да бъде взето решение без партията на Макрон – така той я остави най-мощния политически брокер поне до 2027 г. и в добра позиция за следващите избори, когато няма да носи основната отговорност за делата на правителството, макар да има лостовете да го управлява зад кадър.

Ще чуете мощните вайкания на чужди и наши пишман консерватори как Европа загивала под имигрантския натиск, с който само Льопенките биха се справили.

Аз не мисля така.

На първо време, не трябва да забравяме, че този тип партии виждат решението на имигрантския проблем като национален проблем на база т.н. етнонационализъм. С други думи, гражданите по Конституция имат равни права, но доминиращият етнос е с по-равни права. Това залага огромна бомба във вече формиралите се мултиетнически общества и е предпоставка за социално напрежение и междуособици, отколкото за единна държава.

На второ място, много малко държави в Европа са с положителен прираст – т.е Европа не може без имиграция. Истинският въпрос е каква да е тя – дали първо, новите хора са полезни поне икономически на обществото? И второ, могат ли да приемат местната гражданска култура и ценностите на демокрацията. С почти едно-единствено изключение, историята показва, че почти всички етноси могат да се впишат в демократична среда.

На трето място, държавата може да води каквато желае имигрантска политика, но по-важният въпрос е дали може да интегрира от най-ранна възраст децата на малцинствата в обществото. Тук примерно френската държава се провали и затова роди Льо ПЕН – която иска чрез рестрикции на база етнонационализъм да решава проблема.

На четвърто място, етнонационалистите по същество изповядват антиевропейски граждански ценности, уж за да предпазят европейските културни ценности. Но по същество техните политики водят до отслабване на Европейския Съюз и превръщането му в плячка на авторитарни държави като Китай, Русия и Иран. И на техните подкопаващи сигурността политикономически и военни стратегии.

Правейки континента любим таргет на мощни имигрантски вълни, зад които са самите те.“

Как България ще стандартизира подготовката на парамедиците по европейски модел?

Абониране
Известие от
guest

1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments