Правителствата на Европейския съюз /ЕС/ ще могат да увеличават военните си разходи, без да нарушават бюджетните правила на блока, съгласно плановете за разширяване на обхвата на инвестициите в отбраната, информира „Politico“.
Четирима високопоставени служители споделиха анонимно пред медията, че разходите за персонал и поддръжка на военното оборудване, които понастоящем се отчитат при изчисляването на дефицита на дадена страна, строго контролиран от Европейската комисия /ЕК/, ще могат да се разглеждат заедно с основните разходи за отбрана. През последните месеци Европа отчаяно търси начини да финансира нуждите си от отбрана, тъй като войната в Украйна навлиза в четвъртата си година, а президентът на Съединените щати Доналд Тръмп настоява за повишаване на разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Разпоредбите на ЕС за разходите имат за цел да поддържат баланса на националните бюджетни дефицити – сумата, която правителствата харчат спрямо това, което внасят – на по-малко от 3% от размера на икономиката, а публичния дълг – на не повече от 60%. Нациите обаче ще могат да получат повече време, за да достигнат тези нива, ако инвестират по-интензивно в отбрана. Те биха могли също така да избегнат наказателна мярка, известна като процедура при прекомерен дефицит, ако допълнителните им разходи са свързани с отбраната.
Предложената промяна, която все още е само един от разглежданите варианти, би била много добра идея за страни с прекомерни бюджети, като Италия с нейната планина от дългове или известната с прекалените си харчове Франция, както и за правителства като Полша, която е под строгото наблюдение на ЕК заради прекомерен дефицит, въпреки че харчи много за отбрана.
Според един от източниците, които пожелаха анонимност, планът предвижда да се включат всички увеличени инвестиции под формата на човешки ресурси или поддръжка на ново оборудване, не само покупките на това оборудване.
Разширяването на определението за разходи за отбрана е втората част от „извънредните мерки“ за повишаване на военния капацитет на блока, които председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи по време на скорошната си срещата с лидерите на ЕС. Първата е извънредна клауза, която страните могат да задействат в случай на независещи от тях събития, което би им позволило да се отклонят от предварително договорените фискални планове. Фискално консервативните държави, оглавени от Германия, се противопоставиха остро на тази възможност по време на срещата, проведена с участието на лидерите на страните.
Съществуват обаче и опасения, че само разширяването на определението за отбрана няма да е достатъчно за силно задлъжнелите правителства като Италия, Испания и Франция да увеличат бюджета си за отбрана, без да правят резки съкращения в други области. Според служителя на ЕС решението относно разглежданите варианти трябва да бъде взето сравнително скоро.
Креативни решения
Предвид последствията от предишните финансови кризи, Европейската комисия смята своите реформирани фискални правила, които влязоха в сила само преди една година, но бяха определени като твърде строги от страни като Италия и Полша, за неприкосновени. Въпреки това, сега тя се опитва да намери и креативни решения, които да позволят по-голяма гъвкавост.
Няколко дипломати от ЕС, които също пожелаха анонимност, разкриха, че експерти от европейските министерства на финансите от известно време насам работят по този въпрос с икономическия отдел на Комисията. По техни думи неочакваният ход на Урсула фон дер Лайен, предприет миналия понеделник, е ускорил тези усилия. Все пак, макар че предложението крие рискове от разгорещени дебати за това от какъв вид инвестиции в отбраната се нуждае блокът, то се разглежда и като един от малкото жизнеспособни варианти за съгласуване на целите на ЕС.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Тръмп нареди на Министерството на финансите да спре сеченето на „разточителните“ пенита
