„Създаването на Европейската агенция за убежището е в помощ на всички държави членки, които поемат тежестта на миграцията, тъй като се намират на първа линия по границите на ЕС. България има национален интерес от нейното пълноценно функциониране, което се очаква да започне в следващите месеци.“
Това е заявила след края на дебатите по регламента на агенцията в пленарната зала в Страсбург. Докладът, известен като докладът „Йончева“ ще бъде гласуван от Европейския парламент (ЕП) през месец ноември, което ще доведе до влизането в сила на нов европейски регламент с пряко действие във всички държави членки.
Политическото съгласие за създаването на новата агенция беше постигнато в края на юни между ЕП, Европейската комисия и Съвета на ЕС, повече от пет години след началото на преговорите за правомощията й. Представянето на резултатите в пленарна зала днес предизвика бурни аплодисменти и множество поздравления.
В рамките на дебата споразумението беше определено като историческо, а Йончева се превърна в първия евродепутат, успял да постигне съгласие по проектозакон в областта на убежището. Темата е изключително чувствителна, особено след мигрантската криза от 2015 г., когато се сблъскаха диаметрално противоположни виждания за това как ЕС трябва да управлява миграционните процеси и дълго време изглеждаше, че компромисът между тях е невъзможен.
България, Гърция, Малта, Испания не могат сами да поемат цялата отговорност за мигрантите по границите на ЕС, коментира Йончева по време на дебатите. Недопустимо е една малка група държави членки да бъде наказвана заради географското си положение. Тя е убедена, че с правомощията си агенцията ще отговори на очакванията за помощ на място.
Освен техническата и организационна подкрепа, за България ще е от изключително значение и възможността, която тази по-силна Агенция за убежището ще й предостави – да намали зависимостта й от опасността, по политически или други причини, управляващите в Турция да насочват мигрантските потоци. Новата агенция ще може да разположи свои представители, както във всички държави членки, така и в трети страни, намиращи се в близост до конфликтни региони. В допълнение тя е посочила, че регламентът е първа стъпка към гарантирането, че държави като България няма да могат да поемат неограничен брой хора само заради географското си положение.
Новата структура, която се изгражда на базата на съществуващата европейска служба за убежището в Малта, ще разполага с много по-голям капацитет, за да подпомага националните власти. Ще има резерв от 500 експерти в готовност да се включат в случай на по-големи потоци от мигранти.
По-бързата система за идентификация ще ускори връщането на тези от тях, които нямат право да влязат в ЕС или представляват заплаха за сигурността на съюза. Служители на агенцията ще изпълняват задачи за презаселване, а други ще бъдат изпращани в трети страни, за да наблюдават ситуацията и да предоставят изпреварваща информация в случай на очаквани кризи.
„Показвате, че Европа може да намери компромиси по убежището и миграцията. Това ще повиши доверието между държавите членки. Нека примерът Ви вдъхнови намирането на съгласие и по другите законодателни предложения в областта на убежището“, обяви от своя страна еврокомисарят Стела Кириакидис, която участва в дискусията в пленарната зала.
