Еквадор беше спокоен и мирен. Сега по улиците се разхождат убийци, похитители и крадци

0
82
Еквадор - бедност.
Еквадор - бедност. Снимка: Пиксабей

Една вечер Белен Диас се прибирала от колежа, когато мотоциклет с двама мъже направил заплашителен обратен завой, пише „Асошиейтед прес“.

Ужасена, че ще бъде ограбена за осми път в рамките на три години, студентката по педагогика блъска по прозореца на таксито, докато шофьорът не я откарва до вкъщи. Диас се измъкнала невредима, но на следващия ден пред нейния затворен комплекс от двуетажни къщи в покрайнините на еквадорския пристанищен град Гуаякил имало несвързана с това стрелба с фатален край.

Еквадор беше една от най-спокойните страни в Латинска Америка до преди около три години. Днес престъпниците обикалят както сравнително богатите, така и работническите квартали: професионални наемни убийци, похитители, изнудвачи и хиляди крадци и обирджии. Мексикански и колумбийски картели са се установили в крайбрежни градове като Гуаякил и са заграбили части от търговията, превозвайки стотици милиони долари кокаин от съседна Колумбия и Перу до отвъдморски страни.

Един от кандидатите на извънредните президентски избори на 20 август имаше известна твърда позиция по отношение на организираната престъпност и корупцията. Фернандо Вилависенсио беше смъртоносно прострелян посред бял ден в сряда, въпреки охраната, включваща полиция и бодигардове. След убийството на Вилависенсио, Антъни Гарсия, който опакова скариди, коментира:

„Никой не е застрахован от несигурността в страната. Ние сме в ръцете на трафика на наркотици, на злото в неговата цялост.“

Националната полиция на страната отчете 3568 насилствени смъртни случая през първите шест месеца на тази година, много повече от 2042-та, отчетени през същия период на 2022 г. Тази година завърши с 4600 насилствени смъртни случая, най-високият брой в историята на страната и двойно повече от общия брой през 2021 г.

Причините са комплексни. Всичко обаче се върти около кокаина.

Подпомагани от картели банди се борят за контрол над улиците, затворите и наркомаршрутите към Тихия океан. Изпразващата се държавна хазна, политическите борби, корупцията и растящите дългове създадоха пропуски във финансирането на социалните програми и програмите за правоприлагане. Пандемията от COVID-19 превърна гладните деца и безработните възрастни в лесна плячка във вербуването за престъпни групи. Престъпниците все повече изискват плащания от бизнеса и наричат таксата „вакуна“ – ваксина – като имунитет срещу престъпления.

„COVID дойде и си отиде и ни остави ваксини, но различен тип ваксини“, утчни Холбах Мюнетон, президент на Националната федерация на провинциалните туристически камари на Еквадор.

В наши дни пазаруването и храненето са различни неща. Магазините за хранителни стоки, магазините за авточасти и аптеките имат метални решетки от пода до тавана, които не позволяват на клиентите да влизат от тротоара. Моловете имат метални детектори на входовете. В баровете и ресторантите, които са оцелели след пандемията, има по-малко маси и те затварят по-рано.

Сигналите за грабежи са се увеличили. Данните на Националната полиция показват, че през миналата година са докладвани 31 485 случая, което е с около 11 000 повече, отколкото през 2020 г.

26-годишният опаковчик на скариди Гарсия е бил ограбван два пъти тази година. Един път крадци в Гуаякил открадват телефона му по време на сутрешното му пътуване. Друг път го ограбили, след като излязъл да изпие няколко питиета. Собственикът на ресторант Карлос Барезуета казва, че има места в Гуаякил, където продажбите са спаднали до една десета от някогашните.

Еквадорските власти приписват безпрецедентното насилие на вакуум във властта, предизвикан от убийството през декември 2020 г. на Хорхе Самбрано, известен още като „Раскиня“ или „JL“, лидер на Los Choneros. Основана през 90-те години на миналия век, групата е най-голямата и най-страшната банда в страната. Членовете извършват поръчкови убийства, провеждат операции за изнудване, пренасят и продават наркотици и са закон в затворите.

Los Choneros и подобните групи Los Lobos и Los Tiguerones се борят за територия и контрол, включително в центровете за задържане, където най-малко 400 затворници са загинали от 2021 г. насам. Бандите имат връзки с картели от Колумбия и Мексико, включително Sinaloa и Jalisco – групи от ново поколение. Роб Пералта, бивш член на разузнавателно звено на Националната полиция, изтъква:

„От 2000 г. виждаме мексиканските картели тук. Но определено, през последните години, тези престъпни групи са спечелили повече влияние чрез местни банди, които са овластили, и днес те имат повече оръжия от самата полиция.“

Разоръжени, неподготвени и нископлатени, служителите на реда не смеят да влязат в части от престъпни квартали или в крилата на някои затвори, където са открити разчленени тела, както и висококалибрени оръжия, гранати, хранилки с колани и наркотици, когато правителството разполага военни и допълнителна полиция след ожесточени бунтове.

Гуаякил е епицентърът на насилието. Около една трета от насилствените смъртни случаи тази година са извършени във втория по големина град в Еквадор, дом на главното търговско пристанище на страната и голям затворнически комплекс.

Построен върху равнинна земя в края на Андите, градът се простира покрай кафявите амазонски води на река Гуаяс, само с няколко високи сгради и домове и малки предприятия като аптеки, доминиращи в пейзажа.

Провинция Гуаяс, която включва Гуаякил, е най-населения район в страната с около 4,5 милиона души. През първата половина на годината в провинцията са извършени 976 бизнес грабежа, според данни на Националната полиция, само 12 по-малко от общия брой за миналата година.

В Социо Вивиенда, обширен обществен жилищен квартал, собственици на магазини, пешеходци, полиция – всички – говорят шепнешком. Очите им шарят, сякаш някой ги наблюдава 24/7. Полицейският участък в квартала е заобиколен от торби с пръст, поставени като защита след престрелка по-рано тази година. С изключение на шепа полицаи, които бъбрят до вратата, сградата изглежда изоставена.

Полицейски служители в цялата страна се разхождат с остарели бронежилетки, а недостигът на боеприпаси не беше решен доскоро като проблем. Хората в някои квартали се включиха, с каквото могат, за да се купи бензин за полицейските коли.

Мунетон призна, че туристическата индустрия в Гуаякил наскоро е уредила частен университет да позволи на полицейски служители да използват неговите общежития, тъй като техните казарми имат течащи покриви и нямат климатик.

Уличните престрелки вече са грижа на всички. Наскоро един куршум проби вратата на дома на 12-годишния Даниел Москера на 19 юли и го удари в гърба. Майка му Катерина Агире заяви, че той е загубил бъбрек и способността си да се движи от кръста надолу. Но за разлика от много майки на жертви на насилие с оръжие в други страни, 29-годишната Агире призна, че не изисква наказание за извършителите. Тя предпочита „справедливостта на Бог“ и иска само по-добри здравни грижи за сина си. Това е често срещано дори сред нерелигиозните, тъй като никой не иска да привлича допълнително внимание.

Наистина страхът и недоверието са се примесили с топлотата и учтивостта, характерни за еквадорското общество. Хората постоянно гледат зад гърба си и някои, като Диас, са измислили сложни планове, за да избегнат жертвите.

Диас, който учи, за да стане един ден професор в колеж, носи два мобилни телефона. Тя никога не използва нито един от тях, но е изтеглила приложения, за да изглежда като телефон, който ползва ежедневно. Жената планира да предаде това на крадци следващия път, когато бъде ограбена. Тя не излиза вечер и не смее да изтегля приложения за запознанства.

„Вече не знаем с кого сме приятели“, конкретизира страховете си 32-годишната Диас и допълни:

„Ще остана сама завинаги. Не мога да ходя на срещи с тези странни приложения. Искам да кажа, представете си, че биха могли да ме отвлекат! Животът не е това, което беше.”

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments