Европейската комисия /ЕК/ публикува предложение за препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи на България, в рамките на т.нар. „Европейски семестър”, съобщиха от Министерството на финансите /МФ/.
Тази година Еврокомисията отправя по три препоръки на седем държави членки, сред които е и страната ни. Останалите страни са с по четири или повече на брой.
В доклада на ЕК българският План за възстановяване и устойчивост е оценен като амбициозен и покриващ досегашните препоръки на Съвета на ЕС. Затова се акцентира върху изпълнението му. Отправят се минимални допълнителни препоръки – за намаляване зависимостта от внос на изкопаеми горива, ускоряване развитието на възобновяема енергия и диверсифициране на източниците за доставка на газ чрез увеличаване на междусистемните връзки със съседните държави.
В областта на фискалната политика Европейската комисия отправя еднаква препоръка към всички държави членки за предпазлива политика по националното финансиране на текущите разходи, свързани с мерки срещу инфлацията и войната в Украйна.
За разлика от други държави, към които това се отнася за областта на данъчната и пенсионната реформа и фискална консолидация, за България не са посочени допълнителни действия. За Германия например има препоръки в областта на данъчната и пенсионна реформа. Франция има още по-детайлни препоръки по отношение на държавните разходи и консолидация, както и за пенсионна реформа.
ЕК оценява и прогнозата за фискалните параметри за дефицита и дълга на България за настоящата и следващата година. Препоръчва се фискалната политика да бъде насочена към постигане на разумни и предвидими средносрочни фискални позиции. Следва да се отбележи, че разходите по консолидираната фискална програма остават в изискуемия по закон лимит от 40% от БВП.
Като се изключат временните разходи в отговор на пандемията, увеличените енергийни цени и предоставянето на подкрепа за бежанците от войната в Украйна, дефицитът за тази година се очаква да бъде в рамките на 3%-во ограничение.
