Американският специален пратеник по въпросите на климата Джон Кери заяви пред „BBC“, че срещата на върха на ООН в Обединеното кралство, планирана през ноември е „последният най-добър шанс“ за предотвратяването на най-тежките екологични последици за света. Той добави, че е изгубено ценно време при управлението на президента Доналд Тръмп, който не вярваше в сериозността на климатичната криза.
Десетки световни лидери ще присъстват на конференцията „COP26“ в Глазгоу, Шотландия. Кери изрази позицията си след като президентът Джо Байдън подписа множество изпълнителни заповеди, насочени към борбата с климатичните промени. Последните му укази включват замразяването на лизингови договори, свързани с добива на нефт и природен газ на обществени терени, като целта му е до 2030 г. да увеличи използването на енергията, генерирана от вятъра.
Байдън, който предприе стъпки да присъедини повторно САЩ към Парижкото споразумение за климата от 2016 г. още през първите дни на своето управление като президент, заяви, че САЩ трябва да бъде сред водещите страни в борбата с климатичната криза.
Какво твърди Кери?
Климатичният експерт заяви: „Срещата в Глазгоу ще бъде изключително важна. Всъщност дори бих казал, че по моя преценка това е последният най-добър шанс светът да се обедини и да направи нужното, за да избегнем най-тежките последици от климатичната криза.“
По време на пресконференция в Белия дом вчера обаче Кери призна, че кризата няма да бъде овладяна лесно, дори ако САЩ сведат вредните си емисии до нула. „Байдън знае, че Парижкото споразумение само по себе си не е достатъчно. Не и когато почти 90% от всички вредни емисии на планетата идват от други места извън САЩ. Ако утре например сведем емисиите си до нула, проблемът няма да бъде решен.“, обясни той.
Както е известно по време на четирите си години на президентския пост, Тръмп отмени редица екологични разпоредби в стремежа си да увеличи производството на изкопаеми горива в страната. Преди време бившият президент заяви с гордост, че САЩ са постигнали ниво на енергийна независимост, ставайки нетен износител на петрол.
По време на своя мандат Тръмп определи климатичните промени като „измама“ и изтегли САЩ от Парижкия споразумение за климата с аргумента, че според него е несправедливо, че другите две страни, които са най-големите замърсители в света – Индия и Китай, са били оставени безпрепятствено да използват изкопаеми горива.
Какво още смята Байдън?
Новият президент на САЩ посочи, че няма да чака срещата на върха през ноември в Шотландия, за да започне да участва в многостранните преговори по въпросите, свързани с климата. След поредицата от изпълнителни заповеди в тази област, които Байдън подписа вчера, стана ясно, че предстои още една среща на върха на лидерите в САЩ, която ще се проведе през април на датата, на която се чества Денят на Земята.
Байдън нареди на Министерството на вътрешните работи да замрази разрешителните за сондиране на нефт и газ на територията на обществени терени и да започне преразглеждане на съществуващите договори за производство на енергия. Целта на държавният глава е да защити от експлоатация поне 30% от обществените терени и океаните до 2030 г.
Новият президент, чиито колеги демократи контролират работата на Конгреса, успя да подпише голям брой изпълнителни заповеди през първата седмица от своя мандат – повече от всичките му предшественици досега. Критиците отбелязаха, че той е заявил пред „ABC News“ по време на своята кампания миналия октомври, че само „диктатор“ би използвал правомощията си, за да подпише прекалено голям брой изпълнителни заповеди за кратък период от време. „В страната цари демокрация. Нуждаем се от консенсус.“, каза преди време той.
Байдън стана обект на още критики след подписването на изпълнителната заповед през изминалата седмица, която беше насочена към забрана за строителството на тръбопровода „Keystone XL“, предназначен да транспортира петрол от Канада през САЩ. Недоволството беше продиктувано и от факта, че след замразяването на проекта, много потенциални работни места ще бъдат ликвидирани. Байдън на свой ред оспори това твърдение, като се аргументира, че милиони американци ще могат да си намерят работа и да оцелеят при сегашната несигурна обстановка след като в страната бъдат модернизирани водните системи, транспорта и енергийната инфраструктура.
