Доц. д-р Григор Сарийски пред Искра.бг: Категорично съм против въвеждането на данък „свръхпечалба“!

0
1109
Григор Сарийски
Григор Сарийски. Снимка: Facebook

През последните две години – 2021 и 2022-а, бизнесът в България официално е декларирал пред Националната агенция за приходите /НАП/ рекордни печалби. И през двете години ръстът им е с по над 10 милиарда лева. За сравнение през 2019 година той е бил под 1 милиард лева, а през 2018 година – около 3 милиарда лева.

Според Министерството на финансите /МФ/ огромните печалби на фирмите у нас през последните две години се дължат на свръхподпомагането от страна на държавата. Затова и от ведомството сега обмислят начин част от тези суми да бъдат върнати обратно в бюджета. И според тях той е чрез въвеждането на данък „свръхпечалба“, като идеята на финансовото министерство е налогът да бъде еднократен и да се равнява на около една трета от печалбата на определени компании за 2022 година.

Новият данък „свръхпечалба“ е залегнал в предложенията на ведомството за промени в данъчните закони, които бяха оповестени публично късно в петък миналата седмица и които ще бъдат внесени за разглеждане от следващото 49-о Народно събрание. Той ще се изчислява по специална формула

В специално интервю за Искра.бг икономистът доц. д-р Григор Сарийски се обяви категорично против въвеждането на новия данък, наречен „свръхпечалба“. На въпрос дали одобрява подобна мярка той отговори:

„Категорично не! През миналата година беше направено нещо подобно и част от свръхпечалбите бяха иззети. Мярката обаче засегна само държавните компании и то само в един сектор. Ако въвеждате някакво ново правило, то или трябва да го въведете за всички, или не трябва да го въвеждате за никой. Въвеждането на нова ставка и принципи на облагане не могат да важат само за един сектор, не могат да важат само за една категория собственост. Ако прилагате дискреция, тя може да бъде само в частта на подпомагането и да служи за насочването на стимулите към субектите с най-малки шансове за оцеляване. Въвеждането на нови данъци трябва важи за всички и в никакъв случай не може да засяга приходи от изтекъл период“.

Сарийски посочи, че няма ясен критерий за определяне на фирмите със свръхпечалба през 2022 година. Той обясни, че за да бъде направена подобна диференциация, трябва да има легална дефиниция, а в българското законодателство термин „свръхпечалба“ няма. Така, по думите на икономиста, финансовото министерство можело да се позове само на европейска директива, публикувана през миналата година, която съдържа доста общи текстове и дава широка свобода за тълкуването на това понятие.

„От тази гледна точка според мен докато не се имплементира с някакъв акт на местното законодателство, въвеждането на такъв данък е просто недопустимо!“, подчерта още Сарийски.

Той е категоричен, че някой трябва да понесе санкция за направените грешки във фискалната политика и да обясни защо толкова големи суми от държавния бюджет са раздавани „на калпак“, при положение че при такъв подход се облагодетелстват в най-голяма степен фирмите, които реално печелят най-много. Същото важи и за Данък добавена стойност /ДДС/.

„При намаляване на ДДС в хотелиерството например става така, че фирмата с увеличен оборот получава по-голяма облага за сметка на хазната, докато бедстващите предприятия с понижени приходи получават по-малко. Каква е логиката в подобна схема на подпомагане?! Мисля, че някой много трябва да обяснява мотивите, стоящи зад въведените мерки и тяхното меко казано неудачно структуриране, с което беше нанесена сериозна щета както на хазната, така и на реалната икономика. Показателите, които статистиката отчита в момента – слабия темп на растеж на Брутния вътрешен продукт, интензивния ръст на цените и изоставащите доходи са закономерната последица от тази политика, която се заплаща от нашите джобове“, подчерта още Григор Сарийски. 

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments