Бързо топящият се антарктически лед причинява драматично забавяне на дълбоките океански течения и може да има катастрофален ефект върху климата, предупреждава нов доклад, цитиран от „BBC“.
Дълбоководните потоци, които движат океанските течения, може да намалеят с 40% до 2050 г., казва екип от австралийски учени. Теченията пренасят жизненоважна топлина, кислород, въглерод и хранителни вещества по цялото земно кълбо. Предишни изследвания показват, че забавянето на северноатлантическото течение може да доведе до застудяване на Европа.
Проучването, публикувано в списание Nature, също предупреждава, че забавянето може да намали способността на океана да абсорбира въглероден диоксид от атмосферата. Докладът очертава как мрежата от океански течения на Земята се задвижва отчасти от низходящото движение на студена, плътна солена вода към морското дъно близо до Антарктика. Но тъй като прясната вода от ледената шапка се топи, морската вода става по-малко солена и гъста и движението надолу се забавя.
Тези дълбоки океански течения или „преобръщания“ в северното и южното полукълбо са относително стабилни от хиляди години, казват учените, но сега те са нарушени от затоплящия се климат. Ръководителят на изследването професор Матю Ингланд изтъква:
„Нашето моделиране показва, че ако глобалните въглеродни емисии продължат със сегашния темп, тогава преобръщането на Антарктида ще се забави с повече от 40 процента през следващите 30 години – и по траектория, която изглежда насочена към колапс.“
„Ако океаните имаха бели дробове, това щеше да е един от тях“, каза на брифинг проф. Ингланд, океанограф от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни.
Д-р Адел Морисън, която допринесе за доклада, обясни, че тъй като океанската циркулация се е забавила, водата на повърхността бързо е достигнала капацитета си за абсорбиране на въглерод и след това не е била заменена от ненаситена с въглерод вода от по-големи дълбочини.
Проучването на Атлас от 2018 г. установи, че циркулационната система на Атлантическия океан е по-слаба, отколкото е била за повече от 1000 години, и се е променила значително през последните 150 години. То предполага, че промените в подобната на конвейер атлантическа меридионална преобръщаща циркулация (Amoc) могат да охладят океана и северозападна Европа и да засегнат дълбоководните екосистеми.
Сензационно изображение на затварянето на Amoc беше показано във филма за климатична катастрофа от 2004 г. The Day After Tomorrow. Но д-р Морисън е на мнение, че забавянето на южното преобръщане ще има повече въздействие върху морските екосистеми и самата Антарктика. Пред „BBC“ тя обясни:
„Преобръщането извежда хранителни вещества, които са потънали на дъното, когато организмите умират… за да се снабдят отново с хранителни вещества за глобалната екосистема и рибарството.“
Д-р Морисън добави:
„Другото по-голямо значение, което може да има, е обратна връзка за това каква част от Антарктида ще се стопи в бъдеще. Отваря се път за по-топли води, които биха могли да причинят повишено топене, което пък би било допълнителна обратна връзка, поставяйки повече стопена вода в океана и забавяйки намаляване на циркулацията още повече.“
Учените са прекарали 35 милиона компютърни часа в продължение на две години, за да създадат своите модели, които предполагат, че дълбоката водна циркулация в Антарктида може да се забави с два пъти по-висока скорост от спада в Северния Атлантик. Климатологът Алън Микс от Орегонския държавен университет, съавтор на последната оценка на Междуправителствения панел по изменение на климата, заяви:
„Зашеметяващо е да видим, че това се случва толкова бързо.“
„Изглежда, че в момента започва да работи. Това е водеща новина“, коментира той пред „Ройтерс“.
Проф. Ингланд обясни:
„Ефектът от разтопената вода на Антарктика върху океанските течения все още не е включен в моделите на IPCC за изменението на климата, но ще бъде значителен.“
