Днес православната църква отбелязва Лазаровден. Той се чества осем дни преди Великден и това го прави дългоочакван празник.
Поради факта, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Денят е кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет той e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина. Иисус го извежда от гроба и го връща към живота. Тогава дори невярващите видели в него чакания Спасител и го прославили като Месия. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на град Китон (остров Кипър). Затова и името на светеца е символ на здраве и дълголетие.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. В къщата където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Имен ден празнуват Лазар, Лазаринка, Лазо, Лачо, Лъчезар.
